бг песни 2012
В тази категория има 20 цитата, разпределени в 2 страници.
1. Винаги взимат добрите.
2. Ако някой не го вземат,има причина.(поправка на №1)
3. Колкото някой е по- хубав,толкова по далече е.
4. Акъл Х красота Х достъпност = постоянство и вярност.
5. С пари любов не се купува,но можеш да се пазариш.
6. Най-хубавите неща в света са свободен живот и стойността на всеки лев от него.
7. Най-милото действие си има не чак толкова мило противодействие.
8. Ако изглежда твърде хубаво, за да е истина,сигурно е.
9. Колкото е по- красива жената,която те обича,толкова по-лесно ще я напуснеш без никакви по-сериозни чувства.
10. Нищо не се подобрява с възрастта.
11. Няма значение колко пъти си го правил,когато ти предлагат действай,защото никъде и никога не е същото.
12. Сексът няма калории.
13. Сексът отнема малко време,но причинява много беди.
14. Сексът се лекува с повече секс.
15. Сексът е 50% от това което имаш и 50% от това което хората си мислят,че имаш.
16. Никакъв секс с някой от същия офис.
17. Сексът е като снега;никога не знаеш колко сантиметра ще бъде,нито колко дълго ще продължи.
18. Мъж в къща е по-добре ,от отколкото двама на улицата.
19. Ако ги хванеш за топките,сърцата и акълите им ще те последват.
20. Девствеността е лечима болест.
21. Когато жената се научи да разбира мъжът си,тя спира да го слуша.
22. Никога не спи с някой по-луд от теб.
23. Сексът е мръсен само, ако е правен правилно.
24. Винаги се случва в грешното време от месеца.
25. Най-добрия начин да държиш мъж е в твоите ръце.
26. Когато е тъмно,всички жени са красиви.
27. Посей дивите си семена събота вечер,а в неделя се моли за лоша реколта.
28. Колкото по-млад(млада)толкова по-добре.
29. Играта на любов никога не се отменя,заради тъмнината.
30. Не беше ябълката на дървото,а двете на земята,които причиниха бедата в градината.
31. Сексът се разграничава между срамежливи и грозни.
32. Преди да намериш твоя принц,трябва да целунеш доста жаби.
33. Може да има по-хубави неща от секса,може да има и по-лоши от него,но няма нищо друго като него.
34. Любовта е дупка в сърцето.
35. Любовта е предмет на химията,а сексът е предмет на физиката.
36. Прави го само с най-добрите.
37. Не можеш да имаш бебе след един месец като минеш девет жени.
38. Любовта е триумф на въображението над интелигентността.
39. По-добре да си обичал някой преди,отколкото никой никога.
40. Никога не лягай с жена,която има повече проблеми от теб.
41. Никога не се карай с изморена или отпочинала жена.
42. Въздържай се от вино,жени и песни,най-вече от песни.
43. Жената никога не забравя мъжа,който е можела да има,а мъжа-жената,която не е могъл да има.
44. Няма значение колко е дълга магическата пръчка,а по-важна е магията в нея.
45. По-добре е да си разглеждан,отколкото незабелязан.
46. Никога не казвай "не".
47. Мъжът може да бъде щастлив с всяка жена,докато не я заобича.
48. Красотата е повърхностна,грозотата отива чак до кокъла.
49. Любовта идва на струи.
50. Светът не се върти на ос.
51. Сексът е една от деветте причини за прераждането,другите осем нямат значение.
52. Усмихвай се - това кара хората да се чудят какво мислиш.
53. Не го прави,ако не можеш да го поддържаш.
54. Няма разлика между тъп и умен мъж,когато са влюбени.
55. Любовта е заблуда,чрез която различаваме една жена от друга.
56. "Това няма да боли,обещавам."
И С ПЕСНИ ЛАЗАРКИ ЩЕ ВИ СПОХОДЯТ
ТА ЗА ТОВА ЯЙЦЕ ПРИГОТВЕТЕ,
СЪС ЗДРАВЕЦ МОМИЧЕТАТА НАКИЧЕТЕ
И С КРАВАЙ ГИ ПОЧЕРПЕТЕ!
Ужасът е същинска вещица. Седи в горския здрач, измисля магьоснически песни за ушите на хората и изпълва сърцата им със зловещи помисли. Оттам ида онзи сковаващ страх, който помрачава живота и засенчва красотата на усмихнати местности. Злокобна е природата, коварна като спяща змия – на нищо вяра да нямаш. - Селма Лагерльоф
Не давам, не давам, Родино,
и днес да те сочат със пръст,
всезнайковци – цяла дружина,
зачеркнали вярата с кръст.
Не давам да бъркат във рани,
които, без друго, болят.
За хула намират причини.
За хвала – сконфузно мълчат.
Не давам, защото си свята!
Да – бедна, окаяна… Знам.
Но ти ще изправиш главата,
а те – ще потънат от срам.
Не давам, защото си майка,
на всички ни дала живот.
Как тъй ще приемат за жалка,
утроба, износила плод!?
Недей да униваш, Родино!
Аз вярвам, ще дойде денят,
когато със песни и с вино,
не – с куршум, ще те почетат…
Можем да цитираме гениални писатели, да използваме заучени фрази от филми, да вярваме в песни, да следваме философи и мъдреци… Истината е, че когато сърцето ти кърви, няма писатели, няма филми, песни и мъдреци. Няма… Има само две очи, а ти се иска никога да не си ги виждал.
Щастлива съм, когато съм на път!
Когато се променям във движение,
когато всичките ми сетива шептят:
Животът е безкрайно приключение…
Щастлива съм. И много благодарна
за сбъднатата цветна красота,
която във душата ми навярно
ще свие дом. И с мен ще отнеса
зелените въздишки на дърветата,
щурците и среднощните им песни,
и сини водни кончета по бреговете
на моите реки от неизвестност…
Светулки ще прибирам във небето си,
да помнят, че във мен ще се родят.
Щастлива съм! Пътувам към Сърцето си.
Най-истинският и безкраен път…!
Късна любов
На едно шумно и южно пристанище
моя късна любов, ще те чакам.
Седем кораба бели ще срещна,
седем бели луни ще изпратя.
Кипарисите черни вдовици
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра, в седем посоки
ще изпратя за тебе да питат.
Седем млади жениха ще върна,
седем сватби без мене да вдигнат
и ще чакам любов, ще те чакам
ти под черни платна ще пристигнеш.
В седем димни таверни ще пием
чаша евтино вино със всеки,
седем нощи любов ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.
А под осмата кръгла луна
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.
Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение.
Април
Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи…
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни…
В ръцете ти – събуждам се, заспивам…
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
до края, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.
Мира Дойчинова
Момиче, което ти показва любимите си песни, което ти праща съобщения, когато всички останали спят, което се тревожи за теб, което ти казва, че те обича и преглъща гордостта си не се нарича лесно момиче, а жена с която си струва да бъдеш!
Притча за Раят от песента
Ахангар бил великолепен ковач, който живеел в една от отдалечените долини на Афганистан. В мирно време той изковавал рала, подковавал коне и най-вече пеел. Песните на Ахангар, който под различни имена е известен в най-различни части на Централна Азия, се слушали с удоволствие от хората в долината. Те идвали от горите от гръцки орех, от покрития със снегове Хиндукуш, от Катаган и Бадахшан, от Канабад и Кунар, от Герат и Пагман, за да слушат неговите песни.
И най-вече хората идвали, за да чуят песента на песните на Ахангар. Това била песента за райската долина. Тази песен имала завладяващо качество и странно очарование, а най-вече - това бил разказ, който бил толкова непонятен, че хората чувствували сякаш познават далечната райска долина, за която пеел певецът.
Те често го молили да я изпее, когато той не бил в настроение да го направи, и той отказвал. Понякога хората го питали, дали тази долина съществува в действителност, а Ахангар можел само да им отвърне:
Долината от песента е толкова реална, колкото може да бъде реална.
Но откъде знаеш? - питали хората. - Ти бил ли си някога там?.
Не. Аз не съм бил там по някакъв обичаен начин - отвръшал Ахангар. Въпреки това, за Ахангар и за почти всички хора, които го слушали, долината от песента била толкова реална, колкото можела да бъде реална.
Айша, една местна девойка, в която той бил влюбен, се съмнявала, че такова място съществува. Съмнявал се в това и Хасан - самохвалец и побойник, който се бил заклел да се ожени за Айша и който не пропускал нито един удобен случай да се надсмее над ковача.
Веднъж, когато жителите на селото седяли притихнали, след като Ахангар бил завършил своя разказ, Хасан заговорил:
Ако ти вярваш, че тази твоя долина е толкова реална и че тя се намира, както казваш някъде там в планините на Санган, където се вие синята мъгла, защо не се опиташ да я намериш?.
Това би било неправилно, знам го - казал Ахангар.
Знаеш това, което ти е удобно да знаеш и не знаеш онова, което не ти е удобно да знаеш, - извикал Хасан. - Сега, приятелю, аз ти предлагам изпитание. Ти обичаш Айша, но тя не ти вярва. Тя не вярва в твоята абсурдна долина. Ти никога не ще можеш да се ожениш за нея, защото винаги, когато между мъжа и жената няма доверие, те са нещастни и в резултат възникват всякакви злини.
Значи очакваш от мен в такъв случай да отида в долината? - попитал ахангар.
Да, - отговорил Хасан и всички слушатели го подкрепили.
А ако отида и благополучно се върна, ще се съгласи ли Айша да се омъжи за мен? - попитал Ахангар.
Да, - прошепнала Айша.
И тъй, Ахангар, вземайки със себе си малко сушени плодове и комат хляб, се отправил към далечните планини. Той се изкачвал и изкачвал, докато не стигнал до една стена, която ограждала целия хребет. Когато се изкачил на нея, видял друга стена, още по-отвесна от първата. След втората стена имало трета, сетне четвърта и накрая пета. Като се спуснал от другата страна на тази пета стена, Ахангар установил, че се намира в една долина, поразително подобна на неговата собствена. Хората излезли да го посрещнат и той ги видял. Ахангар съобразил, че се случва нещо много странно.
Няколко месеца по-късно Ахангар-Ковача с походка на старец влязал в родното си село и се отправил към схлупената си къщурка. Когато вестта за завръщането му се разнесла из околността, хората се събрали пред дома му, за да научат за приключенията, които бил преживял. Хасан-Воинът заговорил от името на всички и повикал Ахангар на прозореца. Всички ахнали, когато видяли колко е остарял.
Е, майстор Ахангаре, стигна ли до райската долина?.
Стигнах.
И какво имаше там?.
Ахангар, търсейки думи, огледал събралите се хора с такава умора и безнадеждност, каквато никога преди не бил чувствувал. Той казал:
Аз се изкачвах, изкачвах и изкачвах. Когато изглеждаше, че вече не може да се намери никакво човешко селище в това изоставено място, след множество изпитания и разочарования, аз пристигнах в една долина. Долината беше точно такава, като тази, в която живеем. А сетне видях хората. Тези хора не само приличат на нас - хората, но те са същите тези хора. За всеки Хасан, за всяка Айша, за всеки Ахангар, за всеки от вас, които живеете тук, там има друг, съвсем същият, който живее в онази долина. Това е наше подобие и отражение за нас, когато ние виждаме тези неща, но именно ние сме тяхното подобие и отражение - ние, които се намираме тук, сме техните двойници….
Всички помислили, че Ахангар се е побъркал поради своите изпитания и Айша се омъжила за Хасан-Воина. Ахангар бързо остарял и умрял. А всички хора - всеки, който бил чул разказа от устата на Ахангар - отначало изгубили желание за живот, сетне се състарили и умряли, защото чувствували, че трябва да се случи нещо такова, над което те нямат контрол и в което не виждат надежда. Затова те загубили интерес към самия живот.
Само веднъж на хиляда години тази тайна може да бъде видяна от човека. Когато я вижда, той се променя; а когато разказва голите факти на другите, те се състаряват и умират. Хората считат, че такова Събитие е катастрофа и затова не бива да знаят за това, защото не могат да разберат (понеже такава е природата на обичайния им живот), че имат повече от едно Аз, повече от една надежди, повече от един шансове - там, в рая от песента на Ахангар, великия Ковач.