цитати от книги за приятелството
В тази категория има 247 цитата, разпределени в 25 страници.
Истинските приятели може дълго време да не са си говорили, но не поставят приятелството си под въпрос! А когато се видят, все едно са се разделили, вчера без значение колко време е минало…
Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.
Рей Бредбъри
За мен приятелството е по-важно от всичко. Който ме е разочаровал като приятел, е отписан и забравен. Приятели, които ни разочароват са, така да се каже, осъдени на смърт. Който веднъж е познал благословията на приятелството, той има святото задължение да спазва законите му. Каквото и да се случи, правилата не се нарушават.
Марлене Дитрих
Мъжете ритат приятелството, все едно че е футболна топка, но то не се руши. Жените се отнасят към него като към стъкло и то се чупи.
Ан Мороу Линдбърг
"Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.”
Прегръдката е по-опасна от меча, защото срещу врага си човек се съпротивлява до сетен дъх, а приятелството приспива инстинкта му за самосъхранение.
Стефан Цанев
Приятелството е постоянно навсякъде, освен когато говорим за работа или любов. И влюбените сърца говорят на собствен език. Нека всяко око да гледа само за себе си и не се доверява на никого.
Шекспир
Приятелството е непрестанен обмен, непрестанно взимане и даване, при което не се води баланс на взетото и даденото, тъй като колкото и да дадете и колкото и да вземете, от всичко това печели приятелството.
Думите имат душа. Повечето от читателите, дори от писателите, искат от тях само смисъл. А трябва да се открие тази душа, която се явява при съприкосновението с други думи, която разцъфва и грее в някои книги с непозната, трудна за изтръгване светлина.
В езиковите съчетания, употребени от някои писатели, има цял поетичен свят, който светските хора вече нито забелязват, нито проумяват. Когато им се спомене за това, те се обиждат, философстват, спорят, отричат, карат се и искат да им го покажем. Безполезно е да се опитва. Те не усещат и затова никога няма да разберат.
Образовани, умни хора, дори писатели, също се учудват, когато им се говори за тази тайна, която не познават. Усмихват се и свиват рамене. Впрочем какво от това? Те са невежи. Все едно да говориш за музика с хора, лишени от слух.
За двама души, надарени с тайнствения усет за изкуството, е достатъчно да разменят десет думи, за да се разберат, все едно, че говорят на непознат за другите език.
Ги дьо Мопасан
