Цитати за живота
Размисли и философии, както на влиятелни и велики личности, така и на не толкова популярни и известни хора, които са разсъждавали върху живота и са споделили своята поука от преживяното. В тази категория има 1536 цитата, разпределени в 154 страници.
Господи как можах да съм такъв глупак. Да позволя най - важното създание в живота ми да се отдалечава от мен. Как имах смелост да го нараня. А нали сам ти обещах да го пазя, дори това да струва живота ми.
Танго
Как ме стискаш през кръста,
и ме водиш, Животе - в такт!
От детенце невръстно –
две напред, едно назад!
Аз дъха ти усещам
и те гледам в очи.
А умора не сещам,
щом със мене си ти.
И върти се тангото,
от сутрин до мрак.
До последната нота,
не подгъваме крак.
И не мисля изобщо
за някакъв край!…
Щом с теб сме, Животе,
стъпката, просто се знай.
Затова ти не спирай!
Води ме в познатия такт!
И дори да умирам –
две напред, едно назад!
Дора Ефтимова
Божествения живот изисква от ученика да живее в постоянна Любов и радост.
Учителят Петър Дънов
Животът не е лесен за никой от нас – но какво от това! Трябва да притежаваме постоянство и упоритост, и преди всичко вяра в самите себе си. Длъжни сме да вярваме, че имаме талант за нещо и то трябва да бъде постигнато.
Мари Кюри
Променяйки отношението си към живота, ние сякаш променяме неговият ход!
Хенри Милър
Животът който другите ни избират вместо нас е един изкуствен живот, който няма смисъл за нас.
В живота винаги ще липсва нещо!
Пари, любов, приятели, вещи…
И пълно щастие не съществува!
Кого да лъжем? Не си струва!
И Слава Богу, че така е!
За липсите сега НАЗДРАВЕ!
Без всяка до една подред
не бихме мръднали напред!
Мадлен Алгафари
Животът пречупва най-силните, поставяйки ги на колене, за да докажат, че могат да се изправят… Слабите не ги закача - те са на колене цял живот…!
Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.
Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце – идва есен,
и че дълбоко – вътре сред пръстта,
се ражда житото – след морна песен.
Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много – много свидна,
когато падна – ставам след това
разбрала, че съм всъщност адски силна.
Разбрала, че когато преболи
изгрява ден – и той е още по – прекрасен,
след болката – започва да ръми
и погледът избистря се по – ясен.
Животът ме научи да греша,
калих сърцето си – започнах да прощавам,
и грешка подир грешка осъзнах:
обичам да греша, за да създавам!
Няма лесни пътеки. Те са само лъжа.
Но така и сме свикнали – да живеем в заблуда.
Търсим краткия път. А какво от това,
че въртим се във кръг?… Даже май сме учудени
кой така ни набута в този крив коловоз?
Ти самичък? Абсурд! Без вина си виновен…
А денят ли преваля – всеки спорен въпрос
се превръща в примирие. После само във спомен…
И така, всеки ден, във живот лабиринт.
Туй е тежката орис – скрита в лесни пътеки.
А пък някъде там – небосвода е син,
и живее свободен, автентичен, човека…
Да, далечен е много. А пък тука си ти.
Не от Господ, от себе си всъщност забравен.
Стига лесни пътеки и миражни лъжи.
Най-далечният път е щастлив. И неравен.