Стихотворения

Стихове и поезия на популярни български и световни автори, разпределени по категории. В тази категория има 452 стихотворения, разпределени в 46 страници.

Рейтинг: 5 от възможни 10 - гласове 47791

Ще бъдеш в бяло - Пейо Яворов

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло… А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина. И ето усъмних се най-подир в невярата тревожна...

Коледа - Иван Вазов

Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се боже чедо. Кравай скача от полица ври в котлето кървавица. Запей, бабо, като лани, весело на нас да стане: ой, Коледо, мой, Коледо, роди...

Баба - Йосиф Петров

Скъпа моя бабо, мила и добричка, дай да ти погаля бялата косичка. Че ме ти отгледа от мъничко бебе. Искам да съм, бабо, винаги при тебе. Мама сутрин рано хуква като хала...

Майка - Константин Величков

Откога ни е родила без умора, всеки час, денем-нощем майка мила треперяла е въз нас. Тя с млеко ни е кърмила, пяла ни е да заспим, първа тя ни е учила сладки думи да мълвим...

Ангелът на Шартър - Атанас Далчев

Не зная твоя чин, ни име на ангелите във реда, но знам, че ти в нощта откри ми отново пътя към света. И днес, спасен, смирен те славя, прекрасен ангел божи, спрял на Шартърската...

Среща - Атанас Далчев

Бе пролет като всяка божа пролет. Бе ден подир дъждовна нощ: сияен. Прозорците на къщите блестяха, блестяха керемидените стрехи, блестеше мократа зеленина и слънцето изтръгваше...

Равнина - Атанас Далчев

Тук пътищата спират във небето. Кажи, какво видя по твоя път из таз безкрайна равнина, където на облаците сенките пасат? — Аз срещнах вятъра със образ ален, видях големи мелнични...

Смърт - Атанас Далчев

Гори във пладнята просторът, немеят листите от зной. Прозорецът стои разтворен, а в стаята умира той. Какво ли вижда? Той сънува поляни, сенки, дървеса и струва му се, че...

Ти познаваш този миг - Атанас Далчев

Часовете капят върху пода. Ти не спиш и слушаш сред нощта стоновете кротки на комода и бръмчението на съня. В тъмнината лудо профучава като вихър бърз автомобил, хвърля сенките...

Огледало - Атанас Далчев

Ти го чакаш от години цяли — чудото дохожда всеки час. Виж хамалина пред нас, който носи огледало. Той върви. И в огледалото израстват улици, къщя, стобори, а от дъното му...