Стихотворения за живота
В тази категория има 24 стихотворения, разпределени в 3 страници.
Човек бе сътворен от кал - Атанас Далчев
Човек бе сътворен от кал, но днес от желязо е света. Тежко̀ на мекия! За малко щях да умра от доброта. Сега, уста безмълвни сключил, свил гневно на юмрук ръце, живея и усърдно...
Новият ден - Теодор Траянов
Под глух тътнеж просторът цял трепери, звезди отскачат в пътя замъглен и през разтворени железни двери сред златен прах пристига новий ден. Подава свойта празна чаша, гледа...
Песента на синчеца - Иван Вазов
Малко цвете съм в полето, аз съм синия синчец, любя въздуха, небето, кича полския венец. Кат небето се синея, ако ситно и да съм, с мойта хубост хубавея всяка нива, слог и...
ВРЕМЕ - Петя Дубарова
Текат минути, часове и дни в безспирен бяг безследно отлетели. Как страшно в тези четири стени ти блъскаш своите мисли посивели. И чакаш някого. Но идва ден, когато по пътеки...
РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ - Елена Найденова
На щастието тайната каква е? Тоз отговор желае всеки да научи! Едва ли някой точната рецепта знае, но щастие би искал всеки да получи... А то е толкоз относително и тъй различно...
Рецепта за щастие - Дела Раи
Пази душата си от лоша мисъл, пази живота си от зла ръка. Намирай в нищото неземен смисъл и срещай с искреност дори врага. Мечтай мечтите си с любов голяма, очаквай чудото...
ВСЕКИ ДЕН СИ ПРЕНАРЕЖДАМ ЖИВОТА - Маргарита Петкова
Всеки ден си пренареждам живота. Нещо изхвърлям, нещо прибавям. Нещо поправям, макар неохотно. Някъде слагам черта, другаде скоба отварям. И си казвам: от днес – на чисто...
ЗАЩО СИ НА СВЕТА - Дъглас Малок
Ти виждал ли си падаща звезда? И пожелавал ли си нещо в този миг? Очите на обречен виждал ли си, долавял ли си в тях отчаян вик? Живял ли си във дом с порутен покрив? Стоял...
ПРЕД ПРАГА НА СМЪРТТА - Женя Димитрова
Противно на всички правила житейски, тя не пристигна страшна и прикрита... Напротив, някак си и по библейски, за себе си напомни мъдро и свенливо свита.... И застанала пред...
СТАРОСТТА НИ ОТИВА - Недялко Йорданов
Остаряхме наистина. Ах, каква перспектива! Но макар и абсурдно старостта ни отива. Старостта ни отива. С двете дини под мишка. С очила... И със дънки. И със ретро - подстрижка...