Цитати за любовта
Тази категория засяга всички влюбени, наранени от несподелена и нещастна любов, грешките в любовта, отношенията между мъжа и жената и всичко за чувствата към противоположния пол. В тази категория има 4955 цитата, разпределени в 496 страници.
Гориш в очите ми. В душата ми болиш.
Течеш във вените ми. Как да те изтръгна?
В сърцето ми се вливаш и кървиш.
Не мога да избягам… да си тръгна…
Пълзиш под кожата. В косата ми ухаеш.
Усещам те в дланта си. Като стигма.
Да те обичам… да ме опознаеш…
Един живот? Едва ли ще ни стигне…
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
Щастието няма готова рецепта. Всеки забърква съставките сам, за предпочитане с голяма доза любов.
Всеки може да навлезе в живота ти и да твърди колко те обича. Съвсем друго е, някой наистина специален да остане в живота ти и да докаже колко те обича…!
Лоръл К. Хамилтън
Любовта е временна загуба на съзнание. Избухване на вулкан, който постепенно затихва. И след това идва мигът на решението. Не стаеното дихание, не възбудата, не обещанията за вечна вярност и страст, не нестихващото желание за близост, а това което остава след всичко това… Това е истинската любов.
Луи де Бернар
Любовта е най-страшната от всички болести: убива те и в двата случая, когато я имаш и когато я нямаш.
Лорън Оливър
Да остарееш с някого, когото обичаш - безценно!
Беше обич, жарка като пладне,
бурно връхлетя ме - дива хала.
Кой да бе ми казал, че ще падна
в две очи!? Ех, луда - полудяла…
Горд и дързък, точно като дявол,
само с поглед сякаш ме докосна.
Скърших се, внезапно отмаляла,
под ръце и устни буреносни.
Силата ми, Господи, къде е?
Де е самодивската ми риза!?
В стомна огън мога да налея,
но от плен такъв не се излиза.
Как можах сама да се удавя
в тихите му извори, дълбоки!?
Уж съм упорита, своенравна,
а пък станах скитник без посока.
Обич ли е, Боже, или клетва!?
Знам добре, че грешна съм за трима,
но сред мрака черен ми просветва
като въглен неговото име.
Ангел ли небесен ми го прати,
пак ли минах пътя на Рогатия!?
Все едно, направи ме богата
и приши магия към крилата ми.
Коя съм аз
Коя съм аз, че да те искам?
Една изгубена река,
път без край, небе сребристо,
чиста, истинска сълза.
Коя съм аз, че да ти казвам,
колко силно те обичам?
Една забравена за теб мечта
и целия ти смисъл.
Коя съм аз, че да копнея,
за твоите единствени ръце?
Една от студ замръзнала, ранена птица,
но с най- красивите криле.
Коя съм аз, че да желая,
своето сърце да ти даря?
И не е ли то отдавна твое,
макар ти да не разбра това…
Може би не съм до теб, когато трябва да бъда, може би не говоря това, което искаш да чуеш, може би говоря това, което не трябва, може би давам повече от колкото трябва! Може би искам повече от това, което е! Може би не трябва да искам нищо, но… Може би…!