Цитати за любовта
Тази категория засяга всички влюбени, наранени от несподелена и нещастна любов, грешките в любовта, отношенията между мъжа и жената и всичко за чувствата към противоположния пол. В тази категория има 4955 цитата, разпределени в 496 страници.
Пътуване във времето
Когато (вече), знаех да Обичам…
Животът беше… някъде към края,
към края на безмисленото тичане
и писани, в безгрешност запетаи!
А после, сякаш, вдигайки мъглата,
над мен, денят рисуваше картини,
а Слънцето се радваше и в блясък,
прикриваше (и) броя на годините.
И птиците гнездяха (тук), защото,
стоеше с тях и в зимите Листакът,
дори дъждът и прелестен и топъл,
танцуваше с разцъфналите драки!
А в нощите Ветрецът бе чудесен,
запял сонет (за някакво Момиче).
И знаех, че мечтите ще са лесни!
Когато (вече), можех да обичам…
На никого не му е лесно да изгуби човек, с когото е бил… Колкото и болка да му е носило присъствието му, отсъствието понякога боли повече.
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
Ако крещиш, ще те чуят всички; ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб; ако мълчиш, ще те чуе само този, който те обича…
Mахатма Ганди
СЪН
Със устни, създадени нежно да любят…
С две ръце – вечно празни, без мойте в тях…
Със очи, от които ума си загубих…
И със тяло, създадено само за грях…
.
Със коси водопадни, копринени, меки…
И с нозе удивителни и със прасковен мъх…
Светли мисли отчаяни, но от мене обзети…
И с мечти вечно - свежи като пролетен лъх…
Такава ела, измечтано момиче!
Аз очаквам те пак след дванайстата нощ…
Диамант не предлагам – златото не е всичко…
Обещавам ти само нощно - звезден разкош!…
Обещавам пътека, по която да тръгнем!
И луната да свети не по-ярко от нас…
Океан от любов… Ураган от прегръдки…
Подсъзнания вечни, но със право на глас…
И със устни, създадени нежно да любят,
и с нозе удивителни, дето свършват с въпрос,
звездочела ела към луната да тръгнем!…
Да избъдем съня двама с теб тази нощ!…
Не съм се налюбила още.
Пие ми се живот.
Целува ми се в късни нощи,
лежи ми се в прясно сено.
Мечтае ми се до мъжко рамо,
гледат ми се очи,
гали ми се сутрин рано,
наричат ми се звезди.
Сънува ми се в обятия,
потъва ми се в небе,
разтапя ми се в стихове,
гори ми се в сърце.
Усеща ми се вятъра,
лети ми се с криле,
слушат ми се ноти,
мирише ми се море.
Люби ми се-по зазоряване,
изгаря ми се в обет,
отдава ми се неистово,
единствено и само на теб…
Какво като болиш? Като мине раната, ще мине и болката. Ще ми остане белег…, но той само ще ми напомня, че всяка рана зараства, и…, че вече не болиш.
Липсва ми факта да те чакам. Липсва ми всеки път като излезна онова "ако"… днес ако го видя, ако там го засека. Липсва ми факта да си мечтая за теб.
Няма как да знам какво ще стане. Какво ни очаква, до къде ще отида и къде ще се завърна. Няма как да знам. Но разликата е там, че каквото и да правя не го правя от сърце. В днешно време всичко е толкова механично направено. А защо не и аз? Без неговите очи, няма значение какво правя изобщо.
