Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край! - вече заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
А ти намери пролука в душата
и отново си в мене на гости.
Тази игра я играем с години,
аз те гоня - ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да почина,
не прекрачвай и днес моя праг.
Ей го щастието - седнало в ъгъла,
чака ме, аз вече разбрах -
ти върни се, преди да си тръгнала.
Теб познавам, от друг ме е страх!
Любовта е трудно нещо. Човек не може нито да я предизвика, нито да я контролира, нито да я принуди да продължи дълго…
Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината.
С последни сили, но до края устремен,
той следва своя път към светлината.
Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.
Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:
Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.
Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето -
лекува наранените места.
Почувстваш ли се силен, излекуван,
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина.
Една жена, ако не те желае, нищо не можеш да направиш за да е твоя. Но, ако една жена те желае, тя ще те спечели, без да правиш нищо!
Александър Глог
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз…
Франк Хърбърт
Топли следи
На думите ти топлите следи
оставиха в сърцето ми пътека.
Пътека, от която не боли,
и даже ми е някак много леко.
И мисля си, че мога да летя
с крилете дето ти сега ми даде.
Вълшебно ми е. Виждам го света
какъвто само тайно съм мечтала.
И няма в мене ни един въпрос
от който да не мога да заспивам.
Дори изчезна вечното "Защо?"
на топлите ти думи по следите.
Не говори… не питай нищо,
душата ми в очите ти е скрита…
Сърцето ми със обич е богато
и твое само…
Повече не искай.
Не говори, а погледни ръката…
ръцете…те най- истински говорят -
на дланите чертала е съдбата
пътеките ни …
Повече не може .
Не питай нищо, погледни очите…
Сегашното във тях се отразява…
Приемаш ли тъгата и звездите,
за тебе само…
Повече не трябва.
Когато Любовта си тръгва,
сърцето ти се свива и тъжи.
Света пред теб в краката гръмва
и чувстваш се посипан със лъжи.
И слагаш си усмивка в мрака,
фалшива, да прикрие болка тя.
И тихичко така стоиш и чакаш,
надяваш се, че ще се върне Любовта.
Никой не трябва да губи от погледа си това, към което се стреми. Дори и ако в някои моменти му се стори, че светът и другите са по-силни. Тайната е една: да не се отказваш.
И какво ако любовта ни вече не е същата, и какво ако толкова хора опитват да застанат между нас… Какво ако се караме или се сърдим с часове, има ли значение всичко това, като първата ни мисъл сутрин и вечер, е тази, че искаме да споделяме всичко, да заспиваме и да се събуждаме заедно. И какво ако любовта ни вече не е същата, има ли значение, когато тя е по-голяма.