Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Обичаш ли ме, тръгвай…
Безстрашно ти подавам днес ръка.
(Страхливците - тях кучета ги яли.)
Обичаш ли ме, тръгвай с мен сега,
че утре някой друг ще ме разпали.
Не се обръщай, моля те, върви!
Душата не признава ключ, верига…
Не я вълнуват хорските мълви.
Не я вълнуват завист и интрига.
О, стига предразсъдъци! Какво,
какво от туй, че някой ни осъжда?
Сърцето има нужда от любов!
Любов, която всеки страх пропъжда.
Не свеждай вече поглед мълчалив.
Ела със мен без капчица тревога.
Аз само искам ти да си щастлив.
Кажи ми да. Кажи ми го, за Бога!
Приятелю мой, аз сбогом ти казах,
но спомени идват един подир друг!
И просто не мога, дори се отказах,
да мисля, че няма те! Ти все си тук!
Където съм аз, ти промъкваш се тайно,
със вятъра милваш мойте коси!
Отново те виждам, говориш омайно,
целуваш ме нежно със звездни лъчи!
Душата ми стене, така те обичам
и толкова много ми липсваш сега!
Проклинам съдбата и пак се заричам,
сърце да заключа за любовта!
Но мисли предателски пак се промъкват
и пак ме повеждат към теб във ноща.
А клетвите мои, дори не замръкват,
забравила всичко отново скърбя!
Прости мойта слабост, прости ми за всичко,
което направих за теб или не!
Повярвай ми моля те, повярвай в едничко,
че бие за теб само моето сърце!
Това ли е сезонът на тъгата?
Когато свършва всеки летен зов?
А птиците отлитат в необята,
отнасяйки със себе си любов?
Така ли свършват всички сини сънища,
а после се подменят с ветрове?
Пък аз рисувам своето завръщане…
Пътувам път, незнайно накъде…
И зная, че листата са усмивки,
танцуващи към нечие небе.
И с всяка стъпка ставам все по-чиста –
играещо под слънцето дете,
понесло своите мечти и думи,
които вятърът ще претвори във песен…
Сезонът не е тъжен, чу ли?
А просто тих. И просто есен.
Жените ни слушат най-внимателно тогава, когато разговаряме с друга жена.
Анри Торе
Нямам време - постоянно казваме ние. Нямаме време да позвъним, да пишем, да се срещнем с онези, които чакат. Вечно сме заети, бързаме за някъде. Добре - отговаря времето и си отива… често завинаги.
Неписан закон е - лудата любов да свърши бързо. За да даде път на разумната, зряла и здраво стъпила на Земята, любов. За добро или лошо - втората е тази, от която наистина се нуждаем. Но, ах тази луда любов, друже - в сърцето ти винаги ще има следа от нея!
Казват, че колкото по-горчиво е кафето, толкова по-сладък е живота.
Постъпките винаги са по-важни от думите. Някой може да ви крещи два часа… и да ви помогне. Друг може да ви се усмихва две години… и да ви предаде.
Във времена, в които е толкова лесно просто да си легнеш с някого, е изключително трудно да откриеш някого, до когото искаш да се събудиш.
Защо чакаш да звънне? Така или иначе няма смисъл. Сърце, кога ще разбереш, че няма мъже, готови да те обичат. Има мъже, готови да те ч*кат… С*ксът е хубаво нещо. Но не и празнотата след него…