Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Розата попитала тръна:
- Защо си ми, виж заради теб, никой не може да ме докосне…
Тръна отговорил:
- Ако всеки те докосваше, нямаше да бъдеш толкова красива.
Защо се появи на моя праг?
Не го прекрачвай. Остани отвън.
Не съм подвластна на гласа ти благ.
Не си желан. В живота ми си сън.
Защо ме гледаш с ласкави очи?
Не съм отдавна твоето момиче.
Сърцето ми не те позна, мълчи,
но теб със сигурност не те обича.
Защо да се държим като деца?
Не вярвам вече в фразите заучени.
Когато се разделят две сърца -
едното винаги остава счупено.
Бих искала да мога да те мразя,
за да си спомня как съм те обичала.
Но днес ми е утихнало и празно,
и пълно до небето с безразличие.
Не ми звучиш във мислите. Изобщо.
Дори не те сънувах снощи.
Дори не се опитах да опитам.
Успя, все пак, да ме направиш силна.
Почти безчувствена. Почти цинична.
Но не по принцип, а към миналото.
Всеки различен, извън нормата, е смятан за луд.
Ерик Кантона
Такава ме обичай
Такава съм. Такава ме обичай! -
Ревнива. Безразсъдна. Непокорна.
Жените като мене те привличат.
Не ми разказвай как си търсиш скромна.
Не ми разказвай - виждам ти очите!
От огъня във тях ще ослепея.
Защо ти е момиче от мечтите,
когато срещу теб танцува фея?
Да, вярно е - рискуваш си сърцето.
Но, моля те, не бързай да се плашиш!
Възможно е да литнеш до небето!
Е, може и в калта да се удавиш…
Не се опитомявам лесно. Даже
почти е невъзможно. Но опитай!
Страхлив ли си - до ден ще се откажеш.
На втори шанс обаче не разчитай.
Влудяваща съм често. Не отричам.
Със мен глава поставяш във торбата.
Но Бог ми е свидетел, че обичам
сто пъти по-горещо от жената,
която ще мълчи и ще те слуша
дори когато знае, че е права…
От мене не очаквай да ти служа.
Очаквай да обичам до забрава!
ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни…
Там… там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!…
Всеки се увлича с лекота – да ти хареса някой е нещо естествено, но неколцина от нас са достатъчно смели да се влюбят дълбоко без да ги обнадеждят?
Джейн Остин
Аз знам едно: Едни ръце ме издигнаха до небесата и същите ме изравниха със земята… но през цялото време ме прегръщаха.
Тя е родена да обича и да бъде обичана! Но ще срещне ли любов по мярка за себе си? Или все нещо няма да й достига, нещо мъничко, което е всичко?
Блага Димитрова
Нойс отвърна поглед от лицето му.
- Просто защото те обичам. Обикнах те много преди да се срещнем.
Тя изрече тези думи с такава дълбока искреност, че Харлан бе потресен. Но веднага си помисли с раздразнение "Чудесно играе ролята си…"
- Вижда ми се доста абсурдно - каза той.
- Абсурдно? Много те моля, Ендрю, изслушай ме. Изучих вариантите, които ми предложиха. От всички тях аз избрах този, в който трябваше да отида в 482-ия Век, където първо срещнах Финдж, а след това и теб. Избрах тази Реалност, в която ти щеше да дойдеш при мен и да ме обикнеш; Реалността, в която ти ме взимаше със себе си във Вечността и ме скриваше в далечното бъдеще в моето родно Столетие; Реалността, в която ти изпрати Купър в 20-ия вместо в 24-ия Век и в която ние с теб се завръщаме в праисторическата епоха и оставахме там до края на дните си. Видях съвместния ни живот; той беше щастлив и аз те обичах. Така че няма нищо абсурдно в това. Избрах тази алтернатива, за да бъде вярна любовта ни.
Исаак Азимов