Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Тръгнаха си с нея хубавите сънища, останаха само кошмари.
В крайна сметка, човек обича повече копнежа си по нещо, отколкото това, по което копнее.
Вчера: Една усмивка и ръкостискане.
Днес: Една целувка и обичам те.
Утре: Едно сбогом и един спомен…
Обичах го. Обичах го толкова много. И беше толкова мъчително да го забравя. Да не го обичам болеше също толкова, колкото и като го обичах. И когато той се сети, че съм го обичала, пак ще се ядосвам на себе си. Вместо да мразя него и неговите закъснели чувства, ще мразя себе си, че съм го забравила.
Не мога да разбера хората. Казват ти да се бориш, но само ти го правиш. Казват, че трябва да си силен и че всичко минава, но нищо не се променя. Казват да обичаш, но знаеш, че ще си наранен. Казват да звъниш на някой, който ти липсва, но той не иска да говори с теб. Казват ти да си себе си и после те плюят. Казват, че ще са до теб, а бягат при най-малкия проблем. Казват, че те обичат, но утре обичат друг. Казват, че ще променят нещата, а ги правят още по-зле.
Побеждавай гнева с нежност, злото с добро, алчността с щедрост, лъжата с истина. Само търпеливите, силни и смели личности постигат целите в живота си! Най-голямата сила е във всеки от нас! Животът е път… Не спирка, не състояние! А пътят е низ от падания и изправяния! Хората мислят, че падането е лошо, но всъщност то е естествено! Не падат онези, които не живеят!
ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи…
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов
Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.
Антоан дьо Сент Екзюпери
Не трябва да се страхуваме от разстоянията. И отдалеч можеш да обичаш, и от близо можеш да се разделиш!
Хорхе Букай
Независимо колко се опитваме да бъдем зрели, винаги ще си останем деца, когато ни наранят и заплачем.
Джеймз Матю Бари