Есенен дъжд

Отново с теб сме насаме -
ти - есенен и безутешен,
аз - в лятна отесняла дрешка.
Над двама ни - едно небе,
помръкнало и тежко.
Отново пред прозореца стоим -
отвътре аз, отвънка ти,
опитваме сами да се тешим,
изплаканото да простим.
Отново с теб сме насаме -
дъжд есенен неспирен
и една разплакана жена,
опитваме примирие
да сключим
с оловното небе.

Добавен преди 12 години

Проблемът е, че ако нищо не рискуваш, рискуваш още повече.

Ерика Джонг

Добавен преди 12 години

Ти имаш едно разбито сърце, а не разбит живот! Имаш провалена мечта, а не провалено бъдеще!

Добавен преди 12 години

Големите надежди винаги са съпътствани с големи разочарования.

Силвия Кристъл

Добавен преди 12 години

Аз съм мъжко момиче - мога в нощите да си легна сама.
Под дъжда много често съм тичала -
с пълни чанти - и мокри крака.
Аз съм мъжко момиче -
не отричам. Боря се всеки ден смело - с гърди.
Милиметри - минути, години -
всяка битка обстрелвам - с очи.
Аз съм мъжко момиче -
за Бога… И вратите отварям с крак
и цигара си паля в движение -
аз мъжко момиче! Че как…
Не, не ме съжалявай изобщо.
Няма смисъл… Нормално - съдби!
Да, разбирам - раздвоен си и тежко е…
Тя е нежна… Аз съм мъжко момиче - върви!

Добавен преди 12 години

Какво е красота

Какво е красотата ми кажи?
Тя носи име на жена.
Понякога оплетена в лъжи.
И често носеща една вина.

Какво е красотата? Две очи,
които само с поглед те прегръщат.
Тя често е сърдита и мълчи.
Но със усмивка всичко преобръща.

Какво е красотата? Малък жест.
Събран минутите на отчаяние.
И тази чакана отдавна вест.
И първия момент на разкаяние…

Добавен преди 12 години

Добро утро!
Да изпием по чаша кафе,
нищо, че е никое време…
Който иска - нека поспре
и своята чашка да вземе…
Има мляко, сметана и мед,
дребни сладки, сок, сладолед…
И букет от Великденче има,
не може без гости да мине…
Слънцето сякаш намига,
и синее небето щастливо.
Каня ви днес от сърце
по никое време на чаша кафе.

Добавен преди 12 години

ЩЕ МЕ ПОЗНАЕШ

Не ме забравяй, даже да боли!
Аз истина съм! Случих ти се… Вчера…
А утре? Може би ще превали…
Оставяй знаци, за да те намеря!

Дъждът ще ги измие, може би…
От слънчеви лъчи ще избелеят.
От вятъра ще станат прах, уви…
Но в моето сърце ще оцелеят.

Не много друга – пак ще съм си аз –
момичето, което бе харесал.
Ще ме познаеш лесно. Само знай,
че утрешното "Аз" не е от вчера…

Добавен преди 12 години

Усмихни се,
За да има след дъжда дъга,
За да блеснат в синьото звезди,
За да потъне слънцето във тишина
След скоростта на шумните ни дни.
Забързани към нещо все забравяме
Да се усмихнем или да поздравим.
Незабелязали обувките изкаляни
С бодра крачка пътя си петним.
Усмихни се,
За да има за какво
Да посрещна с вятъра зората,
За да направя някому добро
И да поискам да ти подаря Земята!

Кирил Константинов

Добавен преди 12 години

НАУЧИ ЛИ СЕ ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЛЮБОВ?

Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз … не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов и …
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз … не се научих!
Посрещам будна всеки изгрев нов
и скитам се като бездомно куче.
Душата ми жадува твойта ласка.
Сърцето ми - от теб е наранено.
и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,
а няма те до мен…И е студено.
Научи ли се да живееш без любов?
А казваше, че без любов не можеш,
че любовта е божи благослов -
светъл лъч във тоя свят тревожен.
Обичат ли те повече от мен-
по-пламенно, по-нежно, страстно?…
Или сърцето ти е наранено
и като моето сърце - нещастно?
Какво да сгрее моя тъжен ден?
Какво от мъките да ме лекува?
Когато ти си само спомен в мен
и вече безвъзвратно отпътува…
Посрещам будна всеки изгрев нов-
И споменът за тебе ме измъчи…
Научи ли се да живееш без любов?
Защото аз…не се научих!

Г. Северов

Добавен преди 12 години