Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
И въпреки, че още стотици хиляди години може да продължават споровете: "Какво е Любовта?", може би ще открием, че Любовта е способността на някого да ни върне към самите нас. Може би Любовта е някой, който ни е виждал, помни ни и ни връща обратно към нас самите, мъничко по-добри, отколкото сме дръзвали да се надяваме и мечтаем…
Рей Бредбъри
ЕСЕН
Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.
Между звездите пада и Земята
и самотата й в нощта расте.
И ние също падаме така.
Ръката ти. И всичко, без да страда.
Но знам Един - това, което пада,
с безкрайна нежност той държи в ръка.
Молитва от любов
Осъдих те с най-тежката присъда –
да ме жадуваш в будните си нощи…
Когато те боли, твой лек да бъда.
Да ме сънуваш… И да искаш още…
Да, знам, че диво търсиш в мен жената,
която е различна в твойта лудост.
И някак хищно сричаш тишината,
когато в тъжен здрач осъмваш буден…
Усещаш ли?!… Аз паря твойто тяло.
И се разтапям в мъжките ти длани.
От страст и тази нощ горя във бяло.
Като пожар, след който ще остане
най-грешната любов… Като молитва.
Най-дивият копнеж. Като начало,
като сълза в дъха на дързък скитник…
И като танц на жадно женско тяло…
Усмивката, която изпратите, винаги се връща.
Поне да имаше в живота ни забрава! С ръка да махнеш и да свърши всичко! А то – завинаги – печатът си остава, докрай да ти личи, че си обичал!
Просто себе си
И грешна съм, навярно, и коварна съм.
Светците не живеят в този свят.
На чужди правила изневерявала
и дръзнала да имам мир богат.
Различното петно съм сред тълпата,
не съм дърво от общия пейзаж.
За някои съм странна непозната,
но … може би, за други съм мираж.
Пристрастна съм - човешки неизбежности ,
илюзия е мойта добрина,
говоря с остри думи и небрежна съм,
изпитвам рядко чувство за вина.
Измамница съм - дяволско творение,
гневя се, за подлец не чувствам жал.
Да, зная - губя пътя към спасение,
но как да се опазиш чист сред кал?
А в промисъла мъдър на Вселената,
прашинка съм, незнаен стрък трева…
Осъждайте ме. Аз съм просто себе си
и на земята вярна дъщеря.
Към никого не тръгвай с мисълта,
че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи…
Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг…
Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон…
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд, а не закон?
Живей, живей…разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай, не, недей,
че винаги, ще ти принадлежи!
Ще разбереш, че ме е имало:
Когато чуеш как мен няма. Никъде…
Ни в дланите, ни в нищо.
Не ме търси тогава. Не разпитавай.
Не помниш ли… направи ме излишна.
Кога съм си отишла ли? По-късно.
Останах малко повечко. Да те погледам
А после просто времето се скъса.
И аз разбрах, че вече нямам време.
Къде съм ли? Не искай да узнаеш…
Тъй като не поиска да остана.
Ще разбереш, че си ме имал чак на края.
Когато осъзнаеш, че ме няма…
Това, че сълзите липсват, не означава, че болката я няма.
Растежът е болезнен. Промяната е болезнена. Но нищо не е толкова болезнено, както да останеш заседнал някъде, където не принадлежиш…
Манди Хейл