Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Всички пътища свършват на едно място - Разочарованието!
Дориан Грей
След като бурята свърши, няма да си спомняш как си се измъкнал, как си успял да оцелееш. Дори няма да бъдеш сигурен дали бурята наистина е свършила. Но едно нещо е сигурно. Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същият човек, който е влязъл в нея. Това е всичко, за което е тази буря…
Харуки Мураками
Този, който е трябвало да присъства в живота ти, ще остане. Понякога се налага да изминеш пътя сам и не се нуждаеш от кой знае каква външна помощ. Може да си мислиш, че се нуждаеш. Който мисли, че е така и се поддаде на тази мисъл, се превръща в жертва. Ако погледнеш навътре в себе си, пътят ти ще бъде осветен, независимо дали ще го извървиш сам или с други хора.
Робърт Шварц
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря — край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов
Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам.
Блага Димитрова
- Но защо човек сънува? - пита Поетът.
- Питай защо се събужда - казва Дара.
Беше един от онези моменти, в които просто ти е тъжно. Ей така, от нищото. Един от онези моменти, в които нямаш против да ти е тъжно и всъщност донякъде искаш да ти е. А след това плачеш или се наспиваш хубаво. И пак си щастлив.И пак продължаваш да живееш живота си…
Х. Р. Гагъм
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.
Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.
Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя."
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"…
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?
Да губиш времето си означава да се самоубиваш постепенно.
Но лукса никога не ме е привличал, аз обичам семплите неща, книги, да бъда сама или с някого, който ме разбира.
Дафни дю Морие