Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо.

Блага Димитрова

Добавен преди 12 години

И искам, и не искам да съм с теб.
И те обичам, и не те обичам.
Душата ми е кръстопът свиреп –
и те отрича, и не те отрича.
Навярно ще направя грешен ход.
Навярно след това ще съжалявам.
Но, знам, ще те превърна в епизод
с въздишката: Животът продължава.

Добавен преди 12 години

Такава съм. Такава ме обичай! -
Ревнива. Безразсъдна. Непокорна.
Жените като мене те привличат.
Не ми разказвай как си търсиш скромна.
Не ми разказвай - виждам ти очите!
От огъня във тях ще ослепея.
Защо ти е момиче от мечтите,
когато срещу теб танцува фея?
Да, вярно е - рискуваш си сърцето.
Но, моля те, не бързай да се плашиш!
Възможно е да литнеш до небето!
Е, може и в калта да се удавиш…
Не се опитомявам лесно. Даже
почти е невъзможно. Но опитай!
Страхлив ли си - до ден ще се откажеш.
На втори шанс обаче не разчитай.
Влудяваща съм често. Не отричам.
Със мен глава поставяш във торбата.
Но Бог ми е свидетел, че обичам
сто пъти по-горещо от жената,
която ще мълчи и ще те слуша
дори когато знае, че е права…
От мене не очаквай да ти служа.

Добавен преди 12 години

Мечти

Много хора, много мечти.
Едни като твоите,а за другите не би си помислил дори.
Един самолет искал, друг крила,
за да може сам да лети.

Колко безумнно звучи, но запони
сам избираш!
Материалист или истински човек
ще бъдеш ти.

Освободи душата си
нека лети!
Не я заключай в стая,
между четири стени.

Добавен преди 12 години

Дори да знам, че съм пътник, не спирам да се притеснявам, че тя ще ми липсва.

Добавен преди 12 години

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Добавен преди 12 години

Липсва ми

Липсва ми онова време, приятелю.
Когато брояхме стотинките, и почитахме хляба.
Когато боси се надбягвахме с вятъра,
и знаехме какво можем и какво трябва.
Когато пристъпвахме плахо и с уважение
към любовта, сякаш стъпваме в храм.
А пък в душите ни, неопетнените,
никой не беше сам.
Когато посаждахме крехки дървета,
а после им спяхме под сенките кичести.
И някъде горе, над нас небето
ни напомняше, че сме обичани…
И отглеждахме цветя във сърцето си,
после без жал ги раздавахме.
Не скъпяхме прегръдките на ръцете си.
А добро и прошка – не ги забравяхме.
Знаехме какво е мъдрост, и какво е истина.
Някак животът бе прост и чист.
Липсва ми онова време, липсва ми.
Беше подпис на Бог, на бял лист.

Мира Дойчинова

Добавен преди 12 години

Белези, оставени от близки хора, не се лекуват. Те знаят къде да ударят…

Ал Пачино

Добавен преди 12 години

Не ме е грижа за гузната ви съвест - искам да се чувствате отговорен.

Добавен преди 12 години

Добре направеното е по-добро от добре казаното!

Бенджамин Франклин

Добавен преди 12 години