Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Всеки има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите, важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти…!
Попита:
- Какво работиш?
Отвърнах:
- Хамалин съм…
- Е, как така…?
- Така, който умее да ме хване за ръка, сърцето му нося на ръце…
Сунай Акън
Децата са искрени и не се срамуват да говорят истината, видимо да се удивляват и да демонстрират нежеланието си. А ние, уж натрупали опит, уж съзрели, се страхуваме да покажем и да кажем на околните, какво мислим и чувстваме. Правим компромиси, а след това се срамуваме от себе си.
Бори́с Пастерна́к
Особено…
Променям се с годините. Нормално е.
На кротост и търпение залагам.
Вратата не отварям на нахалници.
Не влизам в спорове. Не ми приляга.
Променям се. Но не, че остарявам.
И не, че нещо много ми тежи.
Напротив, Пепеляшка си оставам,
особено във твоите очи…
Годините към мен са милостиви,
тъй както милостива бях към тях.
Раздавам време. Много съм щастлива,
че точно като себе си живях:
една и съща – вечната променлива,
превърнала мечтите си в съдба…
Бях лудост до небето ти навремето.
Сега съм радост, вяра, тишина…
Променям се. Нали е неизбежно.
И казват, че това е мъдростта.
Уроците си уча само с нежност.
И после ги разказвам на света…
За глупости въобще не съжалявам.
А грешките са минали по ред.
Променям се. И по-красива ставам!
Особено, огледам ли се в теб…
Животът е кратък.
Май още не вярваш,
че само си миг
от вечността.
Все нещо ръмжиш,
все нещо доказваш,
а всъщност си само
секундна лъжа.
Луната е спомен,
а слънцето - блясък.
Снежинките нежно
топят се в дланта.
Очите ти чувстват -
светът е отблясък,
животът е кратък
копнеж красота.
Целувай се бавно.
И края отлагай.
Усмихвай се. Смей се.
Светът е красив.
И бързо прощавай,
на себе си главно.
Бъди благодарен,
че още си жив!
Мой
Той е силен и няма да прости от любов,
в резултат ме приема напълно.
Плаче често, а всъщност изглежда суров
и отдавна за мен е насъщният.
Той не чува, когато ми подвикват в страни
и ме спъват с очи непознати.
За ръката със страст всеки ден ме държи.
Моя гордост. Аз тяхно проклятие…
Той е силен и мразен от мъжете край нас,
не защото е тъмен – напротив.
Побелява косата му със мъжествена страст,
от която настръхва и Господ.
Той е силен и няма да прости от любов.
Не, че няма причини – о, има!
- Но е страшно! – ми каза – във живота жесток,
да те губя за сметка на зимата.
Да, трябваше да си ида. Трябваше да си взема наранената душа, да събера отломките от чувствата си и да намеря някак начин да ги излекувам.
И просто така идва ден, когато осъзнаваш, че има човек, за когото си способен на всичко. Такъв, без когото умираш от студ и в най-топлата юлска вечер. Някой, при когото си оставил не просто куфар, пълен с вещи. А някой, при когото си оставил себе си… в онзи най-чист и искрен вид на душата си. Всичко е въпрос не на думи, а на усещане. Ти си това, усещане, което усещаш, когато си близо до този човек…
Да те обичам даже не успях!
Защо? Какво ли не направих…
На сън в любовен огън аз горях!
На яве май мечтите изоставих…
Страхливец ли съм моля те кажи?
Страхливец съм… Това е ясно вече.
Щом не погледнах в твоите очи,
то ясно е какъв съм - отдалече…
Понякога в нощта ми липсваш ти…
Заспивам … И мечтая ли мечтая…
Всяка нощ си в моя сън - почти…
Всяка нощ безумно те желая…
Но съмне ли се, в миг изчезваш пак.
Събуждам се… Денят е тук отново!
И слънце грее… Няма вече мрак…
Страхът ми мой наказва ме сурово…
Макар да искам в моя сън, сега,
не мога хей така да се завърна…
Но знам че ти си там. Че си сама…
В очакване със мрака да се върна…
Някои обичат колкото гордостта им позволи, а други - колкото им стигне живота.