Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Не знам къде отивам, но съм по моя път.
Карл Сандбърг
Кажи ми грях ли е, че пак,
дори и в този шум фабричен,
процепен с зъл картечен грак,
си мисля: - Колко я обичам!…
Можете да победите почти всеки страх, ако просто накарате ума си да го направи. Защото, помнете, страхът не съществува никъде другаде, освен в ума.
Дейл Карнеги
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.
Лев Толстой
Става дума да намериш жената, която да те накара да мислиш. Жената, която успее да те накара да мислиш за нея и за себе си и да си задаваш разни въпроси, ще промени теб самия и вижданията ти за много неща.
Кристина Лорен
Дохождат дни, такива мрачни дни, че иде ти да виеш от ненавист.
Той слезе долу, като избягваше да я гледа дълго време, сякаш тя беше слънце, но я виждаше, както се вижда слънцето, и без да я гледа.
Алкохолът е вещество, а пивницата е духовно явление. При достатъчно въображение и достатъчно настроение човек може да се напие и с чиста студена вода.
Георги Данаилов
Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки
Толстой
- Каква е тази мелодия? - попитах.
Илиана се приближи към мен и коленичи до леглото. Лицето й беше размекнато от отнесената й усмивка.
- Някаква банална песен - отвърна, докато ме галеше.
- Научих я в Берлин…
- Пяла ли си я на някого другиго? - попитах аз на шега.
- Пеех я на теб, докато те чаках - отговори.
- Докато те чаках и бягах от теб… ако знаеш колко много бягах от теб, докато те срещнах…
Мирча Елиаде