Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
ПРИТЧА ЗА СМАЧКАНАТА БАНКНОТА
Известен оратор започнал лекцията си, като държал в ръцете си 20 доларова банкнота. В зала с 200 души той попитал:
– Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце, – добре ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я намачкал силно.
– Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце. А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
– Приятели получихме безценен урок. Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си, и за това продължават да са желани. Защото 20 долара, си остават 20 долара.
Много честно ние в живота си сме смачкани и оваляни в калта, заради взетите от нас решения, и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило, или какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.
Ако можеш да помогнеш на човек – помогни му. Ако не можеш да помогнеш – помоли се. Ако не можеш да се молиш – помисли добро за човека. И това ще бъде помощ, защото светлите мисли – това също е оръжие…
ПРИТЧА ЗА ЯБЪЛКИТЕ
Имало преди много години голямо ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден. Катерело се до върха му, ядяло ябълките му, почивало си под сянката му. То обичало дървото
и дървото обичало момчето да идва при него.
Минали години, момчето пораснало и вече не идвало толкова често.
Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
- Ела да си поиграеш с мен - казало дървото.
- Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки, а за тях ми трябват пари.
- Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.
Момчето се оживило. Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало. Така дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
- Ела да си играем.
-Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш?
- Съжалявам, но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив. После пак дълго време не се появил. Дървото си стояло самотно и тъжно.
Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
- Ела да си играем!
- Остарявам. Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така, мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл едва след много години.
- Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха…
- Няма проблем, аз и без това нямам зъби да ги ям.
- Нямам и стъбло, по което да се катериш.
- Твърде стар съм за това.
- Настина нищо не мога да ти дам. Само един пън
ми остана - казало дървото със сълзи на очи.
- Нищо не ми трябва. Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
- Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители. Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко. После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само, когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би мислите, че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато е вече твърде късно.
Не задържай това, което си отива и не отблъсквай това, което идва. Тогава щастието само ще те намери.
Омар Хаям
Най-хубавият ден в живота ти е денят, в който решиш, че живота ти ти принадлежи. Без извинения и оправдания. Без някой, на когото да се опираш, да разчиташ или да виниш. Дарът си е твой - той е едно невероятно приключение - и ти, и единствено ти, си отговорен за неговото качество. Това е денят, в който животът ти наистина започва.
Боб Моауад
Намерете време за работа – това е цената на успеха
Намерете време за размисъл – това е източник на сила
Намерете време за игра – това е тайната на младостта
Намерете време за четене – това е основата на знанието
Намерете време за религия – това е пътя на благочестието
Намерете време за приятелство – това е източник на щастие
Намерете време за любов – това е свещеният дар на живота
Намерете време за мечти – само така душата достига до звездите
Намерете време за смях – той ще ви помогне да се справите с трудностите на живота
Намерете време за красота – тя е навсякъде.
ПРИТЧА ЗА ГНЕВЪТ НА СЪПРУГАТА
Мъж и жена били женени повече от 60 години. Споделяли всичко.
Нямали тайни един от друг освен една кутия за обувки, която жената държала в стаичката си.
Тя била предупредила мъжа си никога да не пита за какво е тази кутия. През всичките години съвместен живот мъжът изобщо не мислел за кутията, но ето, че един ден жена му се разболяла тежко и според доктора нямала шанс да оздравее.
За да не отнесе любимата му жена тайната си в гроба, мъжът свалил
кутията и я занесъл до леглото на съпругата си. Тя също смятала, че е време да му покаже какво има вътре. Когато я отворил, той видял в нея две плетени кукли и 95 хиляди лева. Попитал я какво значи това.
–Когато се оженихме, – отговорила жената, баба ми каза, че тайната на щастливия брак е да не се караме.
Посъветва ме, когато ти се ядосам, да си премълча и да оплета една кукла. Старецът се развълнувал и едва успял да преглътне сълзите си.
В кутията имало само две кукли.
Значи тя му е била ядосана само два пъти през всичките години съвместен живот.
Изпълнило го огромно щастие.
–Скъпа! – попитал мъжът, това обяснява куклите, но откъде са се взели всичките тези пари?
–О, това са парите, които спечелих от продажбата на куклите.
Никога не съм правила усилия, за да получа любов. Защото ще получа трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва сама.
Вивиан Уестууд
