Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз
"Дюн" - Франк Хърбърт
Всички наши мечти могат да се сбъднат, ако имаме куража да ги преследваме.
Уолт Дисни
Безпочвените клюки, злите езици, хората, които дават воля на своя гняв и на други негативни емоции получават само моментно удовлетворение и винаги след това те се измъчват от своята грозна природа, като се чудят защо другите хора се наслаждават на живота си, а те страдат.
Орисън Марден
Наистина, няма по-красиво нещо, да срещнеш човек, в когото няма никаква лъжа. Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже. То е ангелско лице. Всичко може да каже, но лъжа – никога! Който не лъже, носи греховете на хората. Който лъже, носи своите грехове, за които няма изкупление. Те са греховете на дявола. Ако ви питат какво ви говори Учителят днес, кажете: „Да живеем без лъжа“. Ето истината.
Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, повече от всеки други, заслужаваш собствената си любов.
Буда
Нещо в мен вече го няма. Свело поглед, то си тръгва безмълвно. Вратата се отваря, вратата се затваря. Светлината угасва. Днес е последният ден за човека, който съм сега. Последният залез. Призори моето сегашно аз вече няма да го има.
Щастливи са онези дето
не гонят дивото напук,
а щом се срещнат под небето,
принадлежат един на друг!
Животът толкова е кратък,
а пък безкраен е света.
И колко рядко чистотата
се среща с друга чистота!
Блестят просторите интимно -
природата не знае срам,
човек копнее за взаимност,
а често я отблъсква сам!
Днес откраднах Любов... Взех си малко - назаем. Бях на всичко готов - колеблив, но Безкраен! И без миг в Светлина, само с дъх от Надежда подарих и крила, пожелах си Безбрежност. Уморен, разгневен скитах в тъмното, плаках... разпилян и студен, знам, все още ме чака! Подарих си Любов! Взех си малко... назаем... Огън в радост!Разкош!...и угасвам.... Сияен...
Нежността пее блус
на ръба на тишината,
настръхнала от усещания.
Виж, спряло е времето,
онемяло от страст
в лававандулово безвремие.
Една сълза утихва и надзърта
в душата на обичащ мъж.
Боли от обичане мократа тишина.
Тогава мигът се пита:
колко обич побира сърцето...
