Цитати
Мисли и мъдрости на известни личности, мислители и философи, популярни автори и писатели, извадки от книги, творби и песни, афоризми, статуси, сентенции и поговорки. В тази категория има 36044 цитата, разпределени в 3605 страници.
Човек винаги преувеличава в представите си онова, което не познава.
А. Камю
Прекалено странен, за да живее, прекалено рядък, за да умре.
Хънтър С. Томпсън
В него все още имаше нещо, което караше очите му да се движат и се наричаше душа.
Щастливата жена има две имена - Мама и Любима!
Има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност.
Халед Хосейни
Истински великите умове гнездят като орлите - нависоко, сами!
Шопенхауер
Пътя към истинската любов
Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам повече, какво ще получа. Ако получа нещо, то това е само допълнителен дар.
Ако искам да бъда щастлив в любовта, трябва да сложа край на две неща: на страха, че няма да съм обичан достатъчно; на желанието да притежавам другия. Тъй като който се страхува и иска да притежава, в крайна сметка ще загуби всичко.
За да бъде моята любов трайна, тя има нужда от три предпоставки:
1. възхищение
2. обща задача, която да въодушевява и двамата
3. разбирателство
Ако искам обаче да срещна истинската любов, трябва първо да позная Бога в човека и при това във всички хора.
Тъй като истинската любов е безгранична. Не мога да обичам едното, а другиго да лишавам от любовта си.
Истинската любов следователно не е моето отношение с един човек насреща. Любовта съществува и без ответна страна. Любовта е просто нещо, което прониква в мен и ме изпълва. Едва от това дълбоко вътрешно проникване и съзирането на божественото във всичко възниква всеобхватната любов", която вече не изключва нищо и никого. Тази истинска любов е проникването в божественото единоначалие, при което Едното се съдържа във всичко. Не трябва да се уча да обичам, а трябва само да допусна любовта, която е моя същност да тече свободно. Трябва само да отстраня блокадите и препятствията, за да може любовта да се случи в мен и да се прояви като живот.
Ако наистина живея, любовта се случва чрез мен.
Любовта е нашето същинско битие. Затова въобще не трябва и не можем да се научим на любов, трябва само да я допуснем. Стигам до любовта, като съм повече самия себе си, като отново се "връщам при себе си" като изпаднал в безсъзнание човек, който отново идва в съзнание. Това става като престана непрекъснато да искам да бъда различен от това, което съм. Като престана да искам да осъществя въображаем идеал, а осъзная, че божественият замисъл за мен е да бъда какъвто съм и че само така мога да запълня мястото си, мога по най-добрия начин да реша задачата си. Не трябва да се променям, а задачата ми е само да бъда самия себе си. Част от това е да осъзная, че вътрешните картини, които определят моя живот, не са мое дело. Едва след като съм се разделил с представите на другите, мога да започна да живея в действителност моя живот. Едва тогава мога да приема и потвърдя моята битност. Едва тогава мога да се обичам действително и по този начин съм способен да обичам и някого другиго. Тогава не трябва да изключвам никого повече. Тогава съм се превърнал в обичащ човек.
Винаги едно приятелство може да се превърне в любов… но след една истинска любов - не остава нищо… И всичко това започва от някои мил жест… или просто от неговата усмивка… накрая ти се мъчиш да го забравиш, но не можеш, защото той е човека, който винаги ще обичаш… Може би е грешка, но аз изпитвах… нещо непознато до този момент… толкова непознато, че не ми останаха сили да съжалявам за това, което съм сторила… Но човек не може да мисли винаги за всичко, защото има и чувства… Много хора ще влизат и излизат от живота ми, но само истинските ще оставят следа в сърцето ми!
Той я срещна след дълга раздяла… и й казва:
- Имам нова приятелка… и ново бъдеще… Как са нещата при теб?!
Тя затвори очи, за да скрие сълзите си, припомни си всички хубави спомени с него… Припомни си как споделяше болката му и щастливите мигове… и как отказваше на всеки друг, само за да бъде с него… Тогава гордо вдигна глава, събра смелост, усмихна се и каза:
- Извинете господине… Познаваме ли се?!
Нещата, които те дразнят сега… те са нещата, които ще ти липсват най-много, когато вече ги няма!