Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!"

Недялко Йорданов

Добавен преди 12 години

Няма голяма и малка Любов.
Има просто и само Любов…
За Душата - ангелски зов,
за сърцето - от Бог благослов.
Няма голямо и малко обичане.
Обичаш до болка, или пък не.
Сърцето във обич щастливо се врича,
или пък мръзне сред зли ветрове.
Обичаш ли, във пламъци гориш,
а във очите - слънцето пладнува.
Обичаш ли, във небесата все летиш.
Душата ти - с дъгата валс танцува.
По-малкото е някаква заблуда
и много е далеч от Любовта.
Не е Любов, а някаква илюзия.
Не блясък, а фалшива светлина.
Не е ли в сънищата, щом заспиваш,
не е ли в тебе щом очи отвориш,
и в клетките елей не се разлива…
то всичко друго е, но не и обич.
И ако е така, не я задържай,
смирено остави я да си тръгне.
Във пепелта сърцето си не хвърляй…
Тогава… истинската ще се сбъдне.

Добавен преди 12 години

Накарай ме…

Накарай ме да се усмихвам пак…
Накарай ме отново да се влюбя…
До болка искам да ти липсвам чак…
Във твоите очи да се изгубя…
Накарай ме отново да греша…
Нима е грях щом толкова обичам?
За кой ли път смутена аз мълча…
И липсваш ми… дори да го отричам…
Не ме наказвай…с мене остани…
Целувай ме… и силно прегърни ме…
Не си отивай - времето лети…
Денят ти нека почне с моето име…
И нека в огъня да изгорим…
Това за нас ще е едно начало…
В света голям ти вече ме откри…
Без теб не мога аз да бъда цяла…

Добавен преди 12 години

Зарових те, някъде там…
Дълбоко - в отворена рана.
Забравях те, плаках, копнях,
но знаех - без тебе не мога.
Понякога в късния час
се чудя дали да разровя -
раната - да, тази дълбоката,
в която прикрила те бях аз.
Те, раните - знаеш,
когато ровичкаш - боли!
А ти не преставаш да шаваш
и не кръв тече, а сълзи!
По погледа знаех, че криеш
някоя голяма лъжа,
за която аз самата след време
ще плащам висока цена.
И точно тъй се оказа -
ти не беше мой.
Откачах, побърквах се цялата.
Ах, тази пуста моя любов!
Глупави мисли, наивно момиче,
Какво да се прави светът е такъв.
Опитах, заключих те, скрих те от себе си,
но просто светът се оказа е такъв.

Добавен преди 12 години

ЛЮБОВТА МИ КЪМ ТЕБ


Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.

Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб,
и далече от теб пак се влюбвах,
с любовта си към теб.

Да, прегръщах жени непознати
с любовта си към теб,
даже твоето име забравих
с любовта си към теб.

Но в забравата странно живея
с любовта си към теб.
Уж не идваш сега в паметта ми,
но сърцето те помни до край…

Джоко Росич

Добавен преди 12 години

Вече не мога да плача за теб.
От такава любов се умира.
Има приказки, дето не свършват добре.
А aз… все такива намирам.
Няма друг, допълнителен край.
Принцът е просто илюзия.
На принцесата вече не и се мечтае.
От мечти е до кръв охлузена.
И си сваля короната. Знае, че тя
също е просто картонена.
Хвърля я в ъгъла. При любовта.
И парчетата счупени спомени.
Няма принц. Само някакъв мъж,
който боли като триста.
Думите… Тях ги задръж
за принцеса, която ги иска.
Аз се наслушах. Навярвах. И толкова.
Резултатът е - самота.
Погледни ме -
нямам място за повече болки.
Усети колко много боля.
Сбогом, принце. Недей да ме помниш.
И прощавай, че вярвах в теб.
Чаках дълго…
Студено.
Бездомно е.
Тази приказка просто
не свършва добре.

Добавен преди 12 години

Никога не ме е отблъсквала бедността на човека, а неговите бедни мисли и душа.

Омар Хаям

Добавен преди 12 години

Живея си живота както искам.
Не търся ничие признание.
Такава съм - до болка искрена
и нетърпяща порицание…
Не се страхувам да обичам…
На колене пред никого не падам…
Променлива съм – не отричам
и съм сама когато страдам…
Но бих помогнала във нужда.
Ръка на някой бих подала…
Бих плакала за болка чужда…
За чужда радост бих се смяла…
Приятелите ме обичат…
А другите са без значение…
Щастлива съм дори без нужда.
Все още луда без съмнение…

Добавен преди 12 години

Бъди от онзи тип жена, за която,когато стъпва всяка сутрин върху пода, Дяволът да прошепва:
- Мамка му… Станала е!

Добавен преди 12 години

Всеки път, когато мисля за теб, трябва да си напомням, че ако искаше да говориш с мен, щеше.

Добавен преди 12 години