Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, от слънце ярък,
ще нарисувам нови през нощта,
да бъдат твоя нов подарък.

Ако не стигнат думите добри,
изречени за твоя празник светъл,
ще викна от високите гори
аз думите добри на ветровете.

Ако не стигнат песните сами,
за тебе само пяти, недопяти,
ще моля аз далечните земи
за тебе да изпеят най-добрата.

Ако усмивките не стигнат днес,
за твоя празник радостен да греят,
на слънцето ще пратя нова вест
за тебе само днеска да се смее.

А ако друго нямам в тоя час
да донеса на твоя празник ярък,
при тебе ще остана просто аз -
най-хубавия на света подарък.

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!

Ти си слънчевата светлина в моя ден.
Ти си дървото на което се облягам.
Ти си тази които се грижи за мен.
Ти си тази която ме познава най-добре.
Ти си тази която ми помага да мечтая.
Ти си най-големият ми приятел.
Ти си моята любов в сърцето и живота – Моята Майка!

Аз съм смела и силна заради мама.
Аз съм интелигентна и умна, заради мама.
Аз съм решителна, заради мама.
Аз постигам моите цели, заради мама.
Аз съм красива, заради мама.
Аз съм горда че ти си моята майка!
Аз съм се превърнала в жена заради мама
Благодаря ти мамо за всички години заедно със теб!
Обичам те!

Тя се връща от работа пеш.
Вее вятърът зимен.
И дърветата, целите в скреж,
път й прява да мине.

Тя е вече пред къщния праг.
Здрачът сребърносин е.
И снежинките – вихрен рояк –
път й правят да мине.

Тя протяга към мене ръце.
Чувам нейното: “Сине…”
И синът с разтуптяно сърце
път й прави да мине.

Мама! Обич безкрайна е тя.
Стихва вятърът зимен.
И звездите далечни в нощта
шепнат нейното име.

Владимир Попов

Изляха се потопите след мен.
Предадоха мe верните ми кучета.
А твоят страх остана спотаен,
в очакване на нещо да се случи.
Люляха ме космични ветрове.
Не ми остана време да изплача.
Отидоха се кратките мъже
там някъде, във “зоната на здрача”.
Отдавна съм разпъната на две.
Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Родиха ми се лоши стихове.
Но хубави деца ми се родиха!
Сега съм по момиче от преди.
От моето момиче — по момиче.
Защото тебе толкоз те боли,
че без да ме разбираш,
ме обичаш.

Камелия Кондова

Искам, Мамо, все тъй сладко аз да те наричам,
та да видиш и познаеш, колко много те обичам!

Искам да сплета ръчички, пръстчета да свия
и сърдечно, топло, нежно тебе да обвия!

Искам, Мамо, да те радвам, цял ден да ти пея,
като слънчице с усмивка да те грея!

Искам да си бъбря с тебе, приказки да слушам,
в твоите прегръдки топли, вечер да се сгушвам!

Калина Малина

Мамо, искам да те нарисувам
с най-красивата боя
и страшно се вълнувам,
коя боя да избера?

С коя боичка се рисува
кажи ми, мамо, обичта.
По цели нощи те сънувам
окъпана във светлина!

Ще взема жълтата боичка,
на слънцето прилича тя.
Със нея, Майчице добричка,
ще те нарисувам на листа!

Благодаря ти, Мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
За кроткия ти глас,
за всичко, Майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост – чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!

Дамян Дамянов