10 мъже
В тази категория има 280 цитата, разпределени в 28 страници.
Тъжната истина, приятелю е, че я изгубих. Не успях да я задържа. Как да задържа ангел, който раних? Когато сме обичани, не обичаме по същият начин. Мъже сме, не можем да обичаме до лудост, но определено перфектно може да раняваме. Не, бих я потърсил повече. Аз я убих, защото тя ми даваше повече любов отколкото, можех да понеса.
Александър Глог
Скъпи МЪЖЕ! Не казвайте, че ЖЕНИТЕ са КУЧКИ. Ако можеха да обичат само ЕДИН… Вашият ред никога нямаше да дойде!
"Няма по-силна жена от тази, която въпреки всичко, намира сили да тръгне, въпреки, че всичко в нея крещи "ОСТАНИ", намира смелост и заминава. Не се връща. Въпреки, че боли. Сякаш две невидими ръце те дърпат назад, но как да се върнеш? Как? Какво печелиш? Това, което искаш, така или иначе, не го получаваш..
Няма по-вдъхновяваща гледка от жена, която се е преборила с всичките си страхове, илюзии, мечти.. и е продължила напред. Няма. В жените буди възхищение и завист, а в мъжете страх. От такива жени бягат всички мъже. Без един. Той остава. Когато всички други си тръгнат, той е там. В края на деня, той е с нея - възхитен и притеснен, че може би и той не е достоен да я има.."
Десислава Дойнова
ГОСПОДИН НЯКОЙ И ГОСПОДИН НИКОЙ
Те са някъде там – по земята. Под звездите. Под сянката на Дървото, което въздишаше сто хиляди лета в своята нужна ненужност. А като овладя дишането си и се погледна, видя, че е някакси одрипавяло, сбръчкало се е и е почерняло.
Под нещото, което е било корона, преди сто хиляди години, често присядаха двама мъже. Различни. По различно време. И сякаш в различни измерения. А всъщност и двамата бяха толкова реални, колкото е всяко живо същество. Единият беше от голямото добро утро, за което още се казва роден със сребърна лъжичка в устата. На 20 години той имаше фирми, милиони и свита от себеподобни, която го следваше по петите и напоително го възнаграждаваше с чинно страхопочитание и леплива лицемерна признателност, която – странно защо напомняше поведението на домашен любимец. Та, този господин Някой имаше всичко, което му бяха изсипали с щедри шепи поколенията, живели преди него. Имаше. Само нямаше себе си. Не и собствен живот.
Но това не го вълнуваше. Той беше господин Някой. От него започваше и завършваше Светът.
Един ден – под старото дърво спря инвалидна количка. А в нея друг двадесетгодишен мъж, набързо неестествено побелял. И остарял. С черти, в които красивото беше ваяло в захлас и този човек изглеждаше съвършен като картина, съвсем от живота. Случило му се беше нещо много лошо, преди има-няма две-три години. А хубавото бе, че той го прие, като изпитание. Поредно изпитание, вътре в нещото, което наричаме живот. Или, накратко, оцеляване.
Господин Някой.
И господин Никой…
Под дървото.
Единият – във всекидневните си бягства от свитата приближени - въздъхваше от тежкото имане. Другият – от тежкото нямане – беше се опитал да се забрави, да се потопи в лоното на природата.
Тя стоеше настрана.
Като панорама на вселенското. И като първообраз на човешкото недоумение как така под звездите стоят тези двамата, еднакви различни…
Природата, и да искаше, не участваше в тихия разговор, който двамата си провеждаха. За пръв, а може и за последен път.
Двамата.
Господин Някой.
И господин Никой.
Те не можеха да си разменят местата. Дори ролите не можеха – просто ей така – по съвместителство – да си сменят. Случващото се бе толкова странно. И толкова просто. Каквото бива в живота.
Всеки един от нас е в един момент господин Някой. Друг път – господин Никой. И пак така. И пак…
А животът си тече. Взема си своето. И продължава. И каква е поуката?
Тя не е в гледната точка на всеки от нас. Дали за такива дребни неща: дърво, двама мъже, природа, изобщо можеш да имаш виждане?! Мнение?! Защита, или нападение?! Каквото и да е, че дори и състрадание?!
Не, разбира се.
И, да. Понеже всичко е важно. И всички. Всичко и всички са като живота. Преминават. Ала остават. Отиват си. И се завръщат. Отмират. И се зараждат. Като всеки пореден господин Някой. И всеки господин Никой…
Обичам ненормалните мъже,
които ме усмихват до полуда.
С които може времето да спре,
с които и животът да е чудо.
Обичам романтичните мъже -
онези, дето правят изненади.
Онези, дето с поглед ще ги спреш,
а после се разхождат из съня ти.
Грижовни да са, нежни и добри,
над мъжкото си Его да преминат.
Не искам да ми свалят те звезди
(самата аз звезда съм от година).
Обичам да обичат без "ако"…
(Условностите често ме отблъскват.)
Любов да подаряват… И дано
мечтите ми до блясък да излъскат.
Да могат да даряват свобода -
тогава Любовта е толкоз силна.
Да ходят с гордо вдигната глава,
а моята по-честичко да милват.
Да могат да прегръщат до бездъх,
капризите ми да търпят в излишък.
Дори да полетя към някой връх,
да мога да се връщам, за да пиша.
А всъщност ми е нужен само Той!
Едничък и единствен - и ми стига.
Съвсем не искам приказен герой,
а мъж, със който бързо се издигам.
Ако не ви е провървяло с жената - помнете, че има и други жени.
Ако ви е провървяло с жената - помнете, че има и други мъже.
Струваше й се забавно да среща мъже, които не отправят еднозначни предложения. Не бързат да я отведат в леглото си. Не интимничат с искреността й.
Силвия Кристъл
Мъжете са прекрасни същества до мига, в който започнат да забравят, че са мъже.
- Обади й се, защо се държиш така?
- Аз съм мъж! Имам гордост.
- Светът е пълен с мъже, бъди човек!
Бъди горд, ако жената до теб хваща окото на другите мъже. Това значи, че я желаят, но тя желае теб!