5 любовта
В тази категория има 2039 цитата, разпределени в 204 страници.
Истината е, че любовта започва поръсена с розова вода, а завършва обляна в помия.
Ф. Бегбеде
Покажи ми, че любовта не боли и не всеки си тръгва…
Не можеш ли да даваш от сърцето си, не играй в театъра на любовта. Той е за хора с големи сърца.
Не прави печатни грешки в любовта, защото второ издание няма!
Любовта е като гъбите. Човек разбира дали е добра или лоша, когато вече е късно.
Приемаш и я връщаш - целувката на любовта.
Истината може да те освободи, но само любовта ще прогони страха ти.
Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. Обичай се, написа ми скоро. Обичам те, нарисува ми на улицата… Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва.
Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб… то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани.
Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си.
А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.
Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.
Толкова е кратка любовта и толкова дълга е забравата!
Пабло Неруда
Животът приключва, когато спрем да мечтаем.
Надеждата умира, когато спрем да вярваме.
Любовта умира, когато започне да ни е все едно.