Най-важното време е едно – сега, а е най-важно, защото само в него ние имаме власт, най-важния човек – този, с който в момента се срещаш, защото никога не можем да знаем какво влияние в нашия живот ще окаже в бъдеще, най-важното дело - да направиш добро, защото единствено за това е роден човек.

Добавен преди 12 години

Връщаме я - казват - към живот!
Тия слепи ли са? Просто я убиват!
Моята душа е в сделка с Бог;
Няма ли си обич - си отива!

Добавен преди 12 години

Не, няма миг без чудеса! Живот би нямало без чудо!

Дора Габе

Добавен преди 11 години

Трябва да се жените не с очите или с пръстите, както правят някои, пресмятайки колко зестра има невестата, а вместо това следва да си изясните каква ще бъде тя в съвместния живот. - Плутарх

Добавен преди 12 години

Никой не може да избяга от съдбата си - каза той най-после нетърпеливо. - И никой не знае кога и как тя ще го застигне. Какъв смисъл има да се пазариш с времето? И какво представлява всъщност един по - дълъг живот? Само едно по - дълго минало. А бъдещето стига винаги до следващия дъх.

Ремарк

Добавен преди 12 години

ПРИТЧА ЗА УСМИВКАТА

Една жена вървяла по улицата и докато се разминавала с унил непознат, го дарила със сърдечна усмивка.
От усмивката той се почувствал по-добре и се ободрил. След това непознатият срещнал свой стар приятел и му благодарил за сторено добро преди време.
Приятелят бил толкова поласкан, че оставил голям бакшиш на сервитьорката в ресторанта, в който обядвал.
Сервитьорката останала приятно изненадана от големия бакшиш. На следващия ден видяла един просяк на улицата и му дала част от бакшиша.
Човекът бил изключително благодарен, тъй като от два дни нищичко не бил ял. На излизане от закусвалнята, където обилно си похапнал, видял едно бездомно куче. Взел го със себе си, за да се погрижи за него.
Кучето било признателно за загрижеността, която го спасила от суровия и студен живот на улицата. Вечерта кучето станало неспокойно и започнал да лае, сякаш искало нещо да каже на обитателите на къщата. Благодарение на своите способности и поведение, то успяло да спаси всички в дома от неочаквано земетресение, което разлюляло града тази нощ.
Едно от спасените деца в къщата, впоследствие станало един от най-добрите лекари в страната и по време на своята кариера спасил много хора и ги върнал към живота.
Всичко започнало с една усмивка, която не струвала и една стотинка.
Да не подценяваме силата на доброто отношение и добрите постъпки. Не струват нищо, ала водят до големи промени. Често не виждаме резултатите от тях, но подобни истории ни напомнят, че доброто отношение и постъпки са вдъхновяващи и правят света, в който живеем, по-добър.
Да сме част от тази позитивна и съзидателна трансформация е
невероятно щастие
Един от ключовете, които ни помагат да сме част от тази позитивна и съзидателна трансформация е благодарността за стореното ни добро. Да бъдем благодарни е умение.

Добавен преди 12 години

Мрачната мисъл е като ембрион: отначало е малка, но бързо расте, става все по-голяма и скоро започва да живее свой собствен живот…

Робин Шарма

Добавен преди 12 години

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.
Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!
Дай на мама, дай на татя
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!

Иван Вазов

Добавен преди 12 години

Мъжете търсят цял живот любовта, но след определена възраст остават сами и тогава всички илюзии за това, че могат да има хиляди жени, започват да им се струват като пакетче чипс. Наполовина празно и след него пак си гладен. Да, човек може да живее само на банички, но това едва ли е здравословно. Друго си е да хапнеш в хубав ресторант, всеки ден разнообразно, а и хранително. Затова е и много важно мъжът да избира чия любов иска да го захранва. На пр*ститутката или на кралицата. И после да не се оплаква, че е останал гладен, ако е избрал бързото хранене на крак.

Добавен преди 12 години

Не давам, не давам, Родино,
и днес да те сочат със пръст,
всезнайковци – цяла дружина,
зачеркнали вярата с кръст.

Не давам да бъркат във рани,
които, без друго, болят.
За хула намират причини.
За хвала – сконфузно мълчат.

Не давам, защото си свята!
Да – бедна, окаяна… Знам.
Но ти ще изправиш главата,
а те – ще потънат от срам.

Не давам, защото си майка,
на всички ни дала живот.
Как тъй ще приемат за жалка,
утроба, износила плод!?

Недей да униваш, Родино!
Аз вярвам, ще дойде денят,
когато със песни и с вино,
не – с куршум, ще те почетат…

Добавен преди 12 години