афоризми живот
В тази категория има 1088 цитата, разпределени в 109 страници.
Казват, че любов с любов се лекува. Но има и една истинска любов, която остава за цял живот… и благословен и прокълнат е този, който я носи в сърцето си.
Искам те… искам да бъда с теб… но е невъзможно. Аз и ти? Никога, не и в този живот. А е така трудно. На една ръка си от мен, а не мога да те докосна. А ми трябва толкова малко… Някои неща завършват, без да са започнали, не можеш да загубиш нещо, което не е твое, нали? Или може?
Достатъчно е да те наранят един път, за да прекараш целия си живот като различен човек…
Положително мислещият човек вярва, че в неговият живот нищо не се случва, без той да е отговорен за това.
Хубава е в тоя живот тръпката, но семейството си остава най-важното!
Пусни на свобода това, което най-много обичаш. Ако се върне при теб - твое е за цял живот.
Съществува само живот. Не си ти този, който да се грижи за него.
Не винаги под слънцето се скиташ.Не винаги животът ти е песен.Но винаги е нужно да се питаш..."Живот ли щеше да е , ако беше лесен?..."Не винаги преглъща се вината.Не винаги и времето лекува, но винаги запазва се цената, и винаги безумно много стува!!!
Бъдещият живот е загадка и никой,никога не може да я разгадае.Човек се вълнува от мисълта за бъдещия живот до ужас и страдание!
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.