английски език за деца
В тази категория има 237 цитата, разпределени в 24 страници.
Късият ум е с дълъг език.
Аристофан
Музиката обединява хората. Тя ни позволява да изпитаме едни и същи чувства. Хората навсякъде са еднакви по сърце и дух. Няма значение на какъв език говорим, какъв цвят на кожата имаме, каква е нашата политика или изразът на нашата любов и вяра, музиката го доказва: Ние сме еднакви!
Джон Денвър
- Учителю, какво е любовта?
- Запишете си, деца, любовта е най-обичаната болка на света.
"Но всеки мъж, независимо дали е бил дълго или само малко при теб, оставя нещо след себе си, преди да си отиде: деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецептите за коктейл, малки спомени, шепа опитност, късче знание, копнежна жажда за неговите ръце, за неговия глас, за неговата нежност, капка горчивина, една бръчка на челото ти, една острота в смеха ти."
Вики Баум
"Когато бяхме деца искахме да пораснем. Но сега разбираме, че със счупена играчка и изгубен молив е било по-лесно, отколкото с разбито сърце и изгубен приятел."
Нямаше нищо по-важно от времето, прекарано с хората, които обичаш. Това беше единствената инвестиция, заслужаващата си да рискуваш всичко заради нея. Единствената кауза, на която си струваше да посветиш живота си. Единственото, което, в крайна сметка, осмисляше съществуването ти. Защото ти не си това, което ще оставиш след себе си в регистрите на фирмата. Ти си това, което ще оставиш след себе си в сърцата на хората. Ти си отражението в очите на своите деца…
Най-хубавите неща в живота са безплатни: майчината обич, усмивката, приятелството, добрата дума, прегръдката, искрите в погледа на любимия, погледа на щастливите деца.
Насладете се на всеки един момент преди той да стане недостижим.
Когато жената до теб ти е ядосана, не спори с нея, просто я остави да говори каквото си иска и не приемай нищо на сериозно.
Когато са ядосани, жените са като малки деца и искат единствено прегръдка.
Просто прегръдка… и нито дума повече…
И тогава аз разбрах, че моите родители ГО правят. Когато минавах покрай спалнята им дочух стонове и въздишки, след това
видях в кофата за боклук "онова нещо". Аз се ужасих, преживях го дълбоко, не можех да си намеря място. Не си представях, че моите родители правят такива неща? Та те са постигнали всичко в живота: работа, приятели, четири деца. Защо? Какво не им достига? Не разбирам?
Език кости няма, но кости троши. Българска поговорка