бг песни 2012
В тази категория има 20 цитата, разпределени в 2 страници.
Нова година
Вчера настъпи нова година.
Сухо и ледно срещнах я аз:
както и тая, дето замина,
нищо не носи ново за нас.
Нищо тя ново за нас не носи
на свойто черно, младо крило,
ни ответ ясен на зли въпроси,
ни лек врачовен на старо зло.
Кривди жестоки пак вред царуват,
голото зъзне, гладното мре,
вражди, омрази света вълнуват —
простата дата не ще ги спре.
Вражди, омрази!… Чувам им екът!
Той предвещава беди и смрът;
мильони саби зловещо звекат
с кръв да залеят сега светът!
А човек щастье се ожидава
с здравици, с песни, с възторг голям.
А речта Мир вам! пуст звук остава
от деветнайсет века насам.
Иван Вазов
Краят на една любов трябва да се отпразнува така, както се чества смъртта в Ню Орлиънс - с песни, смях, танци и много вино! Любовта, както и животът, не се влага в банката. Тя се изразходва. А по-късно се разсъждава за нея…
Франсоаз Саган
Най-сетне влюбен истински да зърна! - прошепнал славеят и станало му мило. Как в щастие аз горестта му да превърна? - и за младежа сърчицето му се свило. Нали за него дивни песни все редя, за любовта му пея даже на звездите, и колко е посърнал от скръбта, а колко прелестни са му очите! Руменината няма я и толкова е блед. И всичко - заради една червена роза… Косите - с цвят на тъмния гранат, а веждите му свити са в тревога. Как мъката сърцето му руши! Не го познавах аз, но пък за него пеех. Днес болката му тъй ме съкруши, как иска с любовта си да живее!
Оскар Уайлд
ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни…
Там… там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!…
Някои песни те разплакват, но не са виновни те… а човекът, с когото ги свързваш!
Любовта не е навик, уговорка или дълг. Не е онова, на което ни учат романтичните песни. Любовта е! Без определения. Обичай и не питай нищо. Просто обичай.