бг песни нови
В тази категория има 139 цитата, разпределени в 14 страници.
Април
Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи…
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни…
В ръцете ти – събуждам се, заспивам…
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
до края, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.
Мира Дойчинова
РИСУНКА
Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
"Разлиствам албума със старите, черно бели снимки. От там наивно и “като за снимка“ ме засипват усмивки от отминали години. Как грижливо подреждахме снимките в албумите. Как снимахме с лентовите фотоапарати и трябваше да имаме огромно търпение да запълним цялата лента… После гледахме негативите за да видим получило ли се и ако изглеждаше наред, изваждахме снимките.
Всичко край нас се мени постоянно. Всеки ден слънцето огрява един нов свят. Онова, което наричаме рутина, е изпълнено с нови предложения и възможности. Днес някъде ни очаква съкровище. Може да е лека усмивка, може да е голямо завоевание – няма значение. Животът се състои от малки и големи чудеса.“
Паулу Коелю
Притча за Раят от песента
Ахангар бил великолепен ковач, който живеел в една от отдалечените долини на Афганистан. В мирно време той изковавал рала, подковавал коне и най-вече пеел. Песните на Ахангар, който под различни имена е известен в най-различни части на Централна Азия, се слушали с удоволствие от хората в долината. Те идвали от горите от гръцки орех, от покрития със снегове Хиндукуш, от Катаган и Бадахшан, от Канабад и Кунар, от Герат и Пагман, за да слушат неговите песни.
И най-вече хората идвали, за да чуят песента на песните на Ахангар. Това била песента за райската долина. Тази песен имала завладяващо качество и странно очарование, а най-вече - това бил разказ, който бил толкова непонятен, че хората чувствували сякаш познават далечната райска долина, за която пеел певецът.
Те често го молили да я изпее, когато той не бил в настроение да го направи, и той отказвал. Понякога хората го питали, дали тази долина съществува в действителност, а Ахангар можел само да им отвърне:
Долината от песента е толкова реална, колкото може да бъде реална.
Но откъде знаеш? - питали хората. - Ти бил ли си някога там?.
Не. Аз не съм бил там по някакъв обичаен начин - отвръшал Ахангар. Въпреки това, за Ахангар и за почти всички хора, които го слушали, долината от песента била толкова реална, колкото можела да бъде реална.
Айша, една местна девойка, в която той бил влюбен, се съмнявала, че такова място съществува. Съмнявал се в това и Хасан - самохвалец и побойник, който се бил заклел да се ожени за Айша и който не пропускал нито един удобен случай да се надсмее над ковача.
Веднъж, когато жителите на селото седяли притихнали, след като Ахангар бил завършил своя разказ, Хасан заговорил:
Ако ти вярваш, че тази твоя долина е толкова реална и че тя се намира, както казваш някъде там в планините на Санган, където се вие синята мъгла, защо не се опиташ да я намериш?.
Това би било неправилно, знам го - казал Ахангар.
Знаеш това, което ти е удобно да знаеш и не знаеш онова, което не ти е удобно да знаеш, - извикал Хасан. - Сега, приятелю, аз ти предлагам изпитание. Ти обичаш Айша, но тя не ти вярва. Тя не вярва в твоята абсурдна долина. Ти никога не ще можеш да се ожениш за нея, защото винаги, когато между мъжа и жената няма доверие, те са нещастни и в резултат възникват всякакви злини.
Значи очакваш от мен в такъв случай да отида в долината? - попитал ахангар.
Да, - отговорил Хасан и всички слушатели го подкрепили.
А ако отида и благополучно се върна, ще се съгласи ли Айша да се омъжи за мен? - попитал Ахангар.
Да, - прошепнала Айша.
И тъй, Ахангар, вземайки със себе си малко сушени плодове и комат хляб, се отправил към далечните планини. Той се изкачвал и изкачвал, докато не стигнал до една стена, която ограждала целия хребет. Когато се изкачил на нея, видял друга стена, още по-отвесна от първата. След втората стена имало трета, сетне четвърта и накрая пета. Като се спуснал от другата страна на тази пета стена, Ахангар установил, че се намира в една долина, поразително подобна на неговата собствена. Хората излезли да го посрещнат и той ги видял. Ахангар съобразил, че се случва нещо много странно.
Няколко месеца по-късно Ахангар-Ковача с походка на старец влязал в родното си село и се отправил към схлупената си къщурка. Когато вестта за завръщането му се разнесла из околността, хората се събрали пред дома му, за да научат за приключенията, които бил преживял. Хасан-Воинът заговорил от името на всички и повикал Ахангар на прозореца. Всички ахнали, когато видяли колко е остарял.
Е, майстор Ахангаре, стигна ли до райската долина?.
Стигнах.
И какво имаше там?.
Ахангар, търсейки думи, огледал събралите се хора с такава умора и безнадеждност, каквато никога преди не бил чувствувал. Той казал:
Аз се изкачвах, изкачвах и изкачвах. Когато изглеждаше, че вече не може да се намери никакво човешко селище в това изоставено място, след множество изпитания и разочарования, аз пристигнах в една долина. Долината беше точно такава, като тази, в която живеем. А сетне видях хората. Тези хора не само приличат на нас - хората, но те са същите тези хора. За всеки Хасан, за всяка Айша, за всеки Ахангар, за всеки от вас, които живеете тук, там има друг, съвсем същият, който живее в онази долина. Това е наше подобие и отражение за нас, когато ние виждаме тези неща, но именно ние сме тяхното подобие и отражение - ние, които се намираме тук, сме техните двойници….
Всички помислили, че Ахангар се е побъркал поради своите изпитания и Айша се омъжила за Хасан-Воина. Ахангар бързо остарял и умрял. А всички хора - всеки, който бил чул разказа от устата на Ахангар - отначало изгубили желание за живот, сетне се състарили и умряли, защото чувствували, че трябва да се случи нещо такова, над което те нямат контрол и в което не виждат надежда. Затова те загубили интерес към самия живот.
Само веднъж на хиляда години тази тайна може да бъде видяна от човека. Когато я вижда, той се променя; а когато разказва голите факти на другите, те се състаряват и умират. Хората считат, че такова Събитие е катастрофа и затова не бива да знаят за това, защото не могат да разберат (понеже такава е природата на обичайния им живот), че имат повече от едно Аз, повече от една надежди, повече от един шансове - там, в рая от песента на Ахангар, великия Ковач.
ЗА КАКВО СЛУЖИ МАЙКАТА
"Изложеният по-долу списък е съставен в резултат на напрегната обща работа на една четиринадесетгодишна, един единадесетгодишен и една петгодишна.
Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за в къщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички... повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43.И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).
Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито."
Барбара Ноак
Притча за свободата
Един младеж се обърнал към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?”
“Коя свобода?”, попитал го майсторът.
“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, къдто е слаба.”
Младежът попитал: ”Това ли е всичко?”
Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“
Всичко край нас се мени постоянно. Всеки ден слънцето огрява един нов свят. Онова, което наричаме рутина, е изпълнено с нови предложения и възможности. Днес някъде ни очаква съкровище. Може да е лека усмивка, може да е голямо завоевание - няма значение. Животът се състои от малки и големи чудеса.
Паулу Коелю
Нова година
Вчера настъпи нова година.
Сухо и ледно срещнах я аз:
както и тая, дето замина,
нищо не носи ново за нас.
Нищо тя ново за нас не носи
на свойто черно, младо крило,
ни ответ ясен на зли въпроси,
ни лек врачовен на старо зло.
Кривди жестоки пак вред царуват,
голото зъзне, гладното мре,
вражди, омрази света вълнуват —
простата дата не ще ги спре.
Вражди, омрази!… Чувам им екът!
Той предвещава беди и смрът;
мильони саби зловещо звекат
с кръв да залеят сега светът!
А човек щастье се ожидава
с здравици, с песни, с възторг голям.
А речта Мир вам! пуст звук остава
от деветнайсет века насам.
Иван Вазов
Един момент идва, един си отива. За да направим място за нови преживявания, трябва да оставим старите да избледнеят.
Елиф Шафак
Гледаш деколтето й... а мен ме гледаше в очите! Нервен си! А с мене винаги усмихнат беше! Почистваш й с ръка грима! А на мене бършеше сълзите! Постоянно е до теб! Аз поне свобода ти давах! Очите й светят от грима - а моите от обич блестяха! Тя за нови обеци се цупи! Аз изневери ти прощавах! Купил си й телефон?! А на мен поне сърцето си ми даде! Тя ме гледа лошо - аз пък с безразичие! Как тя за толкова пари ти се продаде - а аз само заради едно: "ОБИЧАМ ТЕ!"