блогове велики мисли
В тази категория има 583 цитата, разпределени в 59 страници.
Посрещай всеки в живота си с любов… без значение колко мисли да остане. Едни ще отлитат бързо, истинските ще останат за цял живот!
Ти не си отделен от другите. Обърни се към тях – научи се да гледаш другояче света наоколо. Мисли в хармония с всички форми на живот, ако искаш да си щастлив, защото си брат и сестра на всички създания.
когато си тъжен,направи си подарък,слушай любимата си музика, разчисти лошите мисли и потанцувай.
Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, започва да пораства... Мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение на всеки един човек.
Анди Андрюс
Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай. Живей за себе си и запомни - преди да говориш - слушай, преди да пишеш - мисли, преди да нараниш чувствай, преди да мразиш - обичай, преди да се предадеш - опитай! Преди да умреш - ЖИВЕЙ!
Шекспир
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Колко ли струва сърцето кървящо?!
И колко се плаща за мъртва душа?!
В небето летим, звездите изпращаме,
накрая към сметката влиза скръбта!
Колко ли струват минутите нежност
и колко очите - събудили чудото?!
Очакваме обич и тиха безбрежност,
но плащаме всичко в едно сиво утро.
Живеем доказвайки колко сме истински,
а дишаме свити на топка в калта!
Пази, Боже, някой от нас да поиска
две шепички нежност и чиста сълза!
Побягваме лудо, на бива да плачем,
че слабост е тази наша тъга!
Аман от велики и горди палачи!
Аман и от всичко, що има цена!
Не мисли за всички низости, а за красотата, която въпреки тях остава.
Използвай миговете на тишина, за да се вслушаш, да намериш дълбокия извор оттатък безполезните мисли и задръстванията на думите. Съсредоточи се в сърцето си, представи си го лъчисто, пулсиращо в ритъма на вселената и то ще се разтвори като цвете сутрин, ще освободи всички ухания на душата. Промени гледната точка спрямо самия себе си. Ти не си само същество на усещанията, ограничено от физическата обвивка на едно тяло.