блогове велики мисли
В тази категория има 583 цитата, разпределени в 59 страници.
...Но дълбоките и лични мисли, пламъкът на ума и сърцето са такова богатство, към което човек се привързва като към някаква собственост и до което никой няма право да се докосне. - Тереза от Лизио
По-добре е да се мисли, преди да се действа, отколкото след това. - Демокрит
Човек е правилна дроб, на която в числителя се показва какво останалите мислят за него, а в знаменателя какво той мисли за себе си. Толстой
Кой живее по-истински: жизнерадостният глупак или потъналият в мисли мъдрец? - Венцеслав Константинов
Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото... Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения. - Адам Смит
Заможният никога не трябва да си мисли, че го обичат заради собствените му качества. - Лукан
Бих искал да имам силата да раздвижа от дъното на душата си тези хора, за да видят до каква степен зависи съдбата им от собствените им мисли, как силата на волята, като им помага да задържат целебната, даряваща живот мисъл, може да им помогне да се отърсят от всеки спъващ ги недъг – душевен или телесен, и да направи така, че животът им да бъде величествена проява на Божественото, което е същественото нещо у всички ни.
Орисън Сует Марден
Аз не зная дали те измислих
или в нощ, като тази дойде.
Ти изпълни копнеещи мисли
със живот и ме взе на ръце.
Аз не зная дали те целувах,
но усещах дъхът ти по мен.
Полудявах ли, или сънувах,
но се молех сънят да не спре.
Аз не помня чертите ти даже,
издълбани са в моето сърце.
Ти пулсираш във погледа влажен
и ухаеш на малко момче.
Аз не мога да спра да те мисля
и косата ми плаче за теб.
Сутринта идва с твоята мисъл,
с твоя поглед, и с твоите ръце.
Жената мисли със сърцето си, а мъжа с главата си.
Стана така изведнъж,
бликна във мене като есенен дъжд.
Случи се толкова внзапно,
и за мене е всичко необятно.
Стана сякаш за миг един,
защо аз тебе обичам, подъл кучи син?
Всичко си имам - любов и мечти,
защо са ми на мене твойте красиви, но плоски лъжи?
Не трябва да мисля за тебе, за нас,
а постоянно си в моите мисли, и полудявам по тебе от страст.
Имам това, за което другите могат само да мечтаят,
но как се чувствам единствено това не знаят.
Че трудно е двама да обичам,
и на двамата във вярност да се вричам.
А всъщност и себе си дори да лъжа и мамя,
и пред съвестта си да се срамя.