думи на известни личности
В тази категория има 435 цитата, разпределени в 44 страници.
Любовта е за мене измама,
животът пък - кървава драма.
Да съм вярна за мен е отживелица,
а душата ми е снежна виелица.
Какво е тръпка аз не зная,
и дали съм нужна някому все ми е тая.
Спокойствие мрачно в мене има,
а от очите ми полъхва зима.
Дружба и приятелство с любимия за мен са прищявки излишни,
а устата ми изрича само думи гневни, неприлични.
Звярът - отървал се е от болката да бъде човек,
но това ли е единственият лек?
Знам само, че преди щастлива с тебе бях
и в трудни моменти гордо до тебе стоях.
И дойде онзи съдбовен ден,
в който ти реши да си отидеш от мен.
Тогава сърцето ми може би за миг е спряло,
и отново всички болки за теб е преживяло.
И след този кратък миг
излетя от мене моята душа със вик.
Сега съм само външна красота,
а отвътре съм черна празнота.
Благодарение на тебе съм така,
надявам се доволен да си ти сега...
Животът е безсмислен, само ако позволим да бъде такъв. Всеки от нас има силата да даде смисъл на живота, за да превърне нашият път и нашите тела, и нашите думи в инструменти на любовта и надеждата.
Притча за Любовта, Приятелството и Доверието
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме. Аз няма да съм чак толкова далече. Там, където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там, където видиш двама, които и в радост, и в тъга са заедно, знай че с тях съм и аз.
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но.Приятелството вече се отдалечавало бързо, без да чуе последните думи на другаря си.
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите.
Къде е любовта ти? Аз… не мога да я видя, не мога да я докосна. Не мога да я почувствам. Мога да я чуя. Мога да чуя думите ти, но празните ти думи не са достатъчни.
В 2 думи мога да събера всичко, което знам за живота: той продължава.
ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни…
Там… там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!
Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!…
Вместо признание в любов, от две думи, през нощта, аз шепнех: "Пази я Господи!"
Когато ти е зле - послушай природата. Тишината на света успокоява по-добре, отколкото милионите ненужни думи.
Конфуций
Липсваш ми. Просто така.
Без повод. Без смисъл. Без разум.
До болка ми липсваш сега.
До сълзи. До писък. До рана.
Толкова прости неща…
Просто те няма.Това е.
Всичките думи болят.
Всички Луни ме изгарят.
Липсват ми твоите очи - никой така не ме гледа.
Липсват ми твоите ръце - по мене извайваха лебеди.
Душата ми плаче без глас, защото гласът и е твоя.
Липсваш ми точно така!
Не мога да дишам. Не мога!
Лора Палмър
Без теб…
Аз не зная: Дали е голяма,
тази толкова стара любов.
Но когато, на твоето рамо,
се облегна, Сърцето само̀,
изговаря свещените думи.
И в очите се връща Денят.
А ветрецът отново е южен
и докосва косите ми, благ!
И тогава, аз вече, го зная,
че Животът, дори да тече,
ще сивее за няколко стаи.
Ако няма да бъда със теб!