думи на известни личности
В тази категория има 435 цитата, разпределени в 44 страници.
Най–хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.
Най – истинското вино е горчиво,
това го знаем (както че ще съмне) –
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.
Най–важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом имало е някой за целуване,
голямата любов си струва –
цялата.
Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно
да се срещаме.
Добромир Банев
Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си…
Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава…
Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници…
Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш…
Думите имат душа. Повечето от читателите, дори от писателите, искат от тях само смисъл. А трябва да се открие тази душа, която се явява при съприкосновението с други думи, която разцъфва и грее в някои книги с непозната, трудна за изтръгване светлина.
В езиковите съчетания, употребени от някои писатели, има цял поетичен свят, който светските хора вече нито забелязват, нито проумяват. Когато им се спомене за това, те се обиждат, философстват, спорят, отричат, карат се и искат да им го покажем. Безполезно е да се опитва. Те не усещат и затова никога няма да разберат.
Образовани, умни хора, дори писатели, също се учудват, когато им се говори за тази тайна, която не познават. Усмихват се и свиват рамене. Впрочем какво от това? Те са невежи. Все едно да говориш за музика с хора, лишени от слух.
За двама души, надарени с тайнствения усет за изкуството, е достатъчно да разменят десет думи, за да се разберат, все едно, че говорят на непознат за другите език.
Ги дьо Мопасан
Умът й казваше, че самата тя просто няма как да помни това, а сърцето й го помнеше. Умът й помнеше думи, сърцето - погледи.
Сбогом
Колко е тежко, когато те няма, когато не виждам твоите очи, Да, аз знам при друга си сега, на друга кълнеш се във вечна и вярна любов. Не аз не плача, не плача за туй, че вече не съм обичана. Колко много сърцето боли след раздялата, след толкова думи гальовни и спомени нежни. Да, аз съм влюбена вече в друг, но не както бях влюбена в теб. Ще минат години от нашето последно "СБОГОМ". Ти ще имаш син, а аз дъщеря, но и тогава аз ще си спомням за нашата раздяла и любов.
Понякога трябва просто тихичко да се отдалечиш от хората. Ако ги е грижа, ще забележат. Ако не - ти ще знаеш къде стоиш. Понякога трябва да оставиш другия да си избере пътека. Понякога, тя съвпада с твоята, понякога не. Понякога трябва просто да замълчиш, за да чуеш. Да затвориш очи, за да видиш. Да затвориш уста, за да изкажеш романи. Понякога тишината говори по-силно от думите. Понякога, бога ми, тишината е оглушителна, и точно неказаните думи режат най-дълбоко.
…Мълвата - свирка е,
на която свирят лъжа и завист
и догадки; толкова удобна
свирка, че дори живата
гледаща тълпа - чудовище
с глави безбройни -
свири с лекота на нея… С думи
мълвата все повтаря тази
отрадна лъжа, която по-лошо е
от горчивата истината.
У. Шекспир
Намерено е изоставено сърце!
Този, който го е намерил, призовава неговата притежателка да си го вземе възможно по-скоро, тъй като сърцето не е в добро състояние, а по неговите думи, той няма възможност да се грижи за него. Той дори и със своето не знае какво да прави.
Горан Тадич
