душа текстове
В тази категория има 330 цитата, разпределени в 33 страници.
Не стигат думите - да те обичам.
Не стигат. Затова сега мълча.
Студено е. На късен влак приличам.
На късен влак със дерайлирала душа.
Селвер
Боже, ако те има, спаси моята душа, ако имам такава.
Волтер
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00
Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!
КАКВО СИ ТИ,
И КОЙ СИ?
SMS*18*10*12.00
Какво е моето желание?
Награда от харесване.
А твоето усещане за него?
Да мине, ако може, без усещане.
Оскъдна информация, почти никаква.
Прашинка от безкрая,
но интересна форма на привличане.
Ума се програмира в детска възраст.
Какво заложили са другите в тебе?
Какво научил си?
Родители, среда, закони,
норми, правила, условности.
Оформил си критерия си
с големината на величина непроменима.
А той изисква адаптация.
Какво привлича те, какво те
хвърля в отчаяние?
Нима не виждаш колко важна е промяната?
Успеха идва с нагласата към хората..
Не искам да ме възпитаваш,
като животно, с награда или наказание.
Наградата тежи ли колкото моето наказване?
Опитомена е твоята висшестояща същност.
Страха избива в борба за съхранение,
а твоята представа изглежда непроменима..
Боиш се за създавания с години имидж,
синоним на някакво спокойствие.
Изградил си определена визия за да те харесват,
забравил си какъв си.
Един път за да оформиш своя образ,
събирал си дълго чужда информация.
Като последствие, налагаш цензура
на всякъде и всяко действие.
Създал си работохоличния си образ
като прикритие и вярваш само в него.
А истинският Ти, къде си?
Чувствам се идиотски.
Мълчейки, слушайки, приемайки.
Отнасяш се с пренебрежение,
залагаш на непоколебимата си воля.
За мен това не е праволинейност.
Дресировка, парченце захарче.
Камшик, първично действие.
Печелиш битки с твоя начин
на отхвърляне.
С мисловната си подготовка
изградил си образ на недостъпна
форма на защита, но тя лъжовна е.
И щом останеш сам и се погледнеш
искаш да изтриеш този образ,
но не можеш.
Не чувстваш в себе си лъжата,
защото вътрешното ти лице едно е,
а вън, пред света, лицето друго.
Несъответствията в душата изтерзават,
тогава тя не иска да съзнава..
Защо не чувстваш?
Защо не те удовлетворява?
Харесва ти да вземаш, без да даваш...
Представяш своите образи в света.
В реалността създал си бляскава за себе си измама.
А тя последвана от друга.
Измислил си система съвършена за отричане.
Отчаяна борба като защита,
защото бил си нараняван.
Желаеш да те харесвам,
но да не те докосвам.
Единствената нужда ти от мене е,
да съм понякога антисептична
порция храна за твоята душа.
С умерена подправка от емоционална гарнитура.
Длъжник си на хората, дори не си морален.
Смяташ се за страхотен.
Обличаш компромисната дреха.
Правиш отстъпления от същността си.
Запазвайки фалшивия си образ.
Преструваш се на важен победител.
Могъщ, прочут, богат, престижен.
Бродяга е духовността ти, защото вярваш,
че истинския ти образ ще те изложи.
ТАКА ОСТАВАШ СКРИТ ЗА ВСИЧКИ.
ЗАКЛЮЧЕН В СВОЙТА КРЕПОСТ
НА БЕЗЧУВСТВЕНО ВЕЛИЧИЕ.
Приятелството е като една душа в две тела
Добрият приятел е този, който може да ви помогне да проявите най-доброто, заключено във вашата душа.
Човек рано или късно открива, че е главният градинар на своята душа, режисьорът на своя живот.
Непочтена е всяка дружба, в която има дори намек от желание да се угоди или желание да ти се угоди. В истинската дружба тези две желания са напълно изключени. Двама приятеил от цялата си душа са съгласни да си останат двама, а не един. Те уважават дистанцията между себе си, установена от самия факт, че са създадени различни. - Симон Вейл
Ако губиш душата си и го знаеш,
тогава имаш още душа за губене.
Чарлс Буковски
Аз съм обикновен човек, с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа… и за мен това винаги е било достатъчно…