душа цитат
В тази категория има 331 цитата, разпределени в 34 страници.
СЛАДЪК ГРЯХ
SMS * 23*12*19.10
Ваната е пълна, нежна е водата.
Диска се върти, музика звучи.
Очи притварям и си представям.
Глътка и цигара, не мога пак нещастна да стана.
Стая, полумрак, телефон и грях.
Гласа ти да го чуя, глупост е това.
ЧУВСТВО – ПОТИСНАТО,
ЧАРОВНО, ГЛАДНО, СИЛНО, СЛОЖНО.
Не мога да се променя. Няма как, себе си да победя.
Не можеш ли да ме понасяш?
Можеш ли да ме поискаш?
Искаш ли да ти простя?
Обичам те сега.
Виж взора влажен. Какъв е резултата?
Нима не те вълнувам?
Изблик в душата – образ невъзможен. Реална самотата.
Вдигни сърцето от олтара, подръж го в ръката.
Усещане за трепет.
Плътта се съживява разцъфва красотата.Търси я в душата.
Безбрежна синевата, отвлечени нещата,
за хора егоисти.
Поставила е пречки коварната съдба.
Развихряла е страсти, в човешката душа.
Усещам сладостта от „грешната”игра.
Продажен свят обвит в мрак.
И само две звезди сами на небосвода.
Кралица съм в нощта и мога всичко.
НЕСИГУРНО-СВОБОДНО,
БОЛЕЗНЕНО и СКРИТО.
НЕЗАЗУМНО, БЕЗУСЛОВНО.
МОИ СЛАДЪК ГРЯХ !!!
"Избягвайте тези, които се опитват да подтиснат вярата във вас самите. Това е черта свойствена на малките хора по душа. Великият човек ще ви даде чувството, че и вие може да станете велик."
Марк Твен
"Онзи човек, който има душа, той не се нуждае от любовта на хората, той сам е Любов."
Учителят Петър Дънов
Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, са разумните отношения между всички живи същества.
Аз съм обикновен човек, с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа… и за мен това винаги е било достатъчно…
Удивлявал съм се как други, подвластни на смъртта, продължават да живеят, докато онзи, когото обичах така, че сякаш никога не би могъл да умре, беше мъртъв; още повече съм се удивлявал как аз, който сякаш бях второто му аз", продължавам да живея, когато той бе мъртъв. Добре рече един от неговите приятели: Ти, половина на моята душа", защото чувствах, че с него сме една душа в две тела"; и затова собственият ми живот ми вдъхваше ужас, защото не исках да живея, когато от мен бе останала едва половината. И може би заради това се боях и да умра, да не би онзи, когото обичах толкова, да погине напълно.
Свети Августин
И предполагам, че рано или късно всеки мъж осъзнава, че не може вечно да живее около онези жени,с които може всичко друго, но не и да разговаря. Просто защото всяка душа търси разбиране, а мъжът има най-голяма нужда от това. Тялото се лекува лесно, но душата може да бъде излекувана само с помощта на порасналата жена.
Думите са като ключ… Правилно подбрани, могат да отворят всяка душа и да затворят всяка уста.
Джон Ръсел
С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
Хорхе Луис Борхес
ЛЮБОВТА НА МОРЕТО
SMS*03*08*2008*8.00
Защо ли не пожела в света ми загадъчен,
далечен, да погледнеш?
Непознатото отхвърляш.
Гледам бучащото море – красиво, страшно.
Близко, чуждо, магнетично.
Черни краски, отблясъци на твоята душа.
Бели гребени, създаващи моите вълнения.
И твоето действие върху мен.
Привличащо и респектиращо.
Опитвах да те направя близък – ти ме изхвърляше.
Опитвах да те вкуся – излизаше ми солено.
Опитвах да ти се порадвам – отдръпваше се.
Сякаш необуздана вълна, прибираща се навътре след прилив.
Смесваше се с други в огромната шир, не можех да те позная.
Дълбока страшна и незнайна водна дълбина.
Стоя на брега, завинаги влюбена в теб,
без възможност да те имам.
Необятен страшен и красив свят, недостъпен и безкраен.
Уж си пред очите ми, а всъщност не те виждам.
МОРЕ, това е твоята обич – земна и нереална.
Потапям се, доставяш ми неизмеримо удоволствие.
Блъскаш ме, залитам, падам, дърпаш ме навътре омаломощена.
Полужива и ме изхвърляш, зашеметена на голия бряг.
Оставяйки ме сама да се оправям...
Да се чудя дали ми се живее, или искам да умра?
Животът хубав ли е или не е?
Измамно море и аз като риба в него.
Искам да си моя уютен дом,
да ме прибираш и затваряш.
Друг път да ме изхвърляш замаяна.
И тогава се чувствам като риба на сухо.
Мятам се едва дишаща, обезсилена,
но пак гледам към теб,
с надежда за близост.
Това е живота ми и нуждата
да пиша за моята обич, да пиша за теб.
Смея ли се поне...? Ха, ха!
Май не! Не знам!