групи нашите мисли
В тази категория има 690 цитата, разпределени в 69 страници.
Всички сме продукт на своето детство. Всичко онова, в което се превръщаме като възрастни, тръгва от това, което сме били като деца, как са се отнасяли с нас, кой и какво е оформило нашите възгледи и ценности. Ние сме онова, което сме били - само по-големи.
Мъжът ми се мисли за лъв, но като всички котки ако го погалиш, където трябва, се обръща по гръб и започва да мърка.
Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.
Петър Дънов
Речта има два пътя. Извън теб чрез думи. И вътре в теб чрез мисли.
Когато видиш човек в беда, не си мисли че животът му преживява изпитание. Това изпитание се отнася и за теб. Каква ще е постъпката ти към него? Ще му помогнеш или ще се отвърнеш.
Омар Хаям
Понякога нашите най-щастливи мигове се крият в простите моменти, които не оценяваме навреме…!
- Хората се нараняват помежду си и Господ не взема отношение. Той е създал хората свободни. Значи страдаме и се смеем независимо от нашите качества и нашите недостатъци. Каква ужасяваща роля искаш сега да припишеш на Господа? Можеш ли дори за миг да си представиш, че онзи, който е успял да се измъкне от нацистите, Господ обича, а онзи, когото са хванали, мрази? Господ не се меси в нашите дела.
- Искате да кажете, че на Господ не му пука ли?
- Искам да кажа, че каквото и да става, Господ е изпълнил своята задача. Сега е наш ред. Отговорността за себе си носим самите ние.
Еманюел Шмит
Аз отдавна не живея със сърцето си, а с главата си. Претеглям, анализирам собствените си страсти и постъпки със строго любопитство, но без участие. В мене има двама човека: единият живее в пълния смисъл на тази дума, другият мисли и го съди…
М. Ю. Лермонтов
Да познаваш някого някъде, с когото знаеш, че се разбирате, въпреки разстоянията и неизречените мисли - ето това превръща земята в рай.
Йохан Волфганг Фон Гьоте
И какво като ме нараняват? Какво като боли до смърт? Какво от това, че се чувствам на моменти разбита, мъртва и студена отвътре? Хиляди пъти ме убиваха и аз възкръсвах. Хиляди пъти ме бутаха, падах, но намирах сили да се изправя. И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице, ще преминавам през мрака. Ще черпя опит от грешките, натрупани през годините. Ще бъда мъдра. Ще бъда това, което аз искам , а не това, което другите очакват от мен. Няма да живея по чуждите правила, няма да се поддавам на чужди манипулации, няма да се моля. Няма да допусна унижението и подигравките на тези, които са под мен. Отсега нататък избирам късметът за мой верен спътник в този живот. Той ще ми помага, той ще ми посочва пътя. А аз ще го следвам като слепец. Той няма да ми сложи прът в колелото, няма да ме бутне в пропастта. Това съм аз- едно дете , което се хваща за всичко примамливо. Дете, на което всички обичат да се подиграват, защото е казало това, което мисли. Това, което чувства и начина, по който го разбира. Ще се боря докато стигна върха дори и цял живот да се мъча да постигна целта си. Такава съм- непокорна, инатлива ако щеш ме наречи. Но аз няма да се променя заради нещо или заради някого. Няма да наруша Божията воля. Ще бъда себе си.