групи нашите мисли
В тази категория има 690 цитата, разпределени в 69 страници.
Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът.
Той ти връща всичко, което направиш или кажеш.
Животът ни е отражение на нашите действия.
Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече.
Ако искаш, с които работиш, да знаят повече, самият ти придобивай повече знания.
Това се отнася за всичко.
Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал.
Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия.
Всички ние търсим някого, чиито демони играят добре с нашите.
Харис Литос
Ти знаеш ли как се обича жена?
Когато във него очите й плуват
и всичко за нея, пред тебе, не струва,
в недрата ù как се удържа страстта?
А знаеш ли как се докосва жена?
Как трепетно с кожата диша и чака
с целувка по-топла от дъжд за земята
без дъх да изпиеш на екс сладостта?
Ти знаеш ли как се закотвя жена?
Да мисли за теб шизофренно-хронично,
на педя далеч да не може да диша…
Да знаеше, щях да съм с тебе сега.
Ти питаш дали се забравя жена?
Когато в ръцете ти миг е трептяла,
отдала без памет съзнание, тяло?
Забравя се… Да, може би… след смъртта.
"Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.
Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.
Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.
Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.
Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си."
Майка Тереза
За щастието няма вчера, няма и утре, не помни миналото, не мисли за бъдещето. За него има само настояще. И това настояще не е ден, а само миг.
Moята майка беше полусляпа. Ненавиждах я…
Тя ми създаваше толкова много затруднения…
За да изхранва семейството ни, тя готвеше в училищния стол. Един ден се доближи до мен и ме попита: Как си? – Бях стъписан. Как си позволяваше да ме пита как съм?… Не й обърнах никакво внимание и тя се отдръпна мълчаливо.
На следващия ден един от съучениците ми започна да ми се подиграва: Ей, твоята майка има само едно око! – Идеше ми да потъна в земята от срам.
Исках майка ми да изчезне от моя живот, да я няма. Дори веднъж й казах : Щом имаш намерение да ме правиш само за смях, защо по-добре не умреш?
Тя не ми отговори нищо…Но аз бях дотолкова обладан от гнева си към нея, че не ме интересуваше какво ще изпита.
Знаех само, че искам да се махна от дома си, от нея.
Заминах да следвам. След това се ожених. Построих си собствен дом. Родиха се моите собствени деца. Бях щастлив с живота си, с децата, с комфорта, който имах.
И тогава, един ден, моята майка дойде да ме види. Не беше ме виждала с години, не познаваше внуците си – никога не ги беше виждала. Когато я видяха на вратата, моите деца започнаха да й се присмиват. Помолих я да се махне. Казах й: Как смееш да идваш в дома ми и да притесняваш моите деца! ИЗЛЕЗ ОТ ТУК! ВЕДНАГА!
Тогава моята майка отвърна съвсем тихичко: Съжалявам. Може би съм дошла на погрешен адрес. И повече не дойде.
Един ден получих писмо за училищна среща, която трябваше да бъде в родния ми град.
След срещата, отидох до старата си къща. И аз не знам защо. Може би от любопитство. Съседите ми казаха, че майка ми е починала преди часове… Не пророних и една сълза…
Предадоха ми писмо от нея, което е искала да имам…:
Скъпи синко,
Мисля за теб през цялото време. Съжалявам, че дойдох в дома ти и засрамих и теб, и твоите деца… Бях толкова щастлива, когато разбрах, че ще дойдеш за училищната среща. Но може би няма да мога да отида да те видя, защото не мога да стана от леглото си… Съжалявам, че непрекъснато те огорчавах, докато растеше.
Знаеш ли… когато беше съвсем малко детенце, ти попадна в инцидент и загуби окото си. Не можех да издържам да те гледам как се мъчиш само с едно око. Затова ти дарих моето.
Бях толкова щастлива, че моят син ще може да види целият този свят - вместо мен, заедно с мен, с моето око.
Бог да те благослови, синко!
С цялата ми любов – твоята майка…
Кажете на майките си ДНЕС и СЕГА колко много ги цените и обичате и… си спомнете за тази история и как нашите мили майки могат и ще направят всичко за да сме щастливи ние…
Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.
Внимавай с думите си – превръщат се в мисли.
Внимавай с мислите си – превръщат се в чувства.
Внимавай с чувствата си – превръщат се в дела.
Внимавай с делата си – превръщат се в навици.
Внимавай с навиците си – превръщат се в ценности.
Внимавай с ценностите си – превръщат се в характер.
Внимавай с характера си – превръща се в Съдба.
Махатма Ганди
Има милиони хора, които стоят будни в 4 сутринта, мислейки за някого. И има милиони хора които спят в 4 сутринта, без да знаят, че някой мисли за тях.
Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.
Петър Дънов