хубави мисли за приятелството
В тази категория има 776 цитата, разпределени в 78 страници.
Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.
Тодор Колев
Приятелството между мъжа и жената значително отслабва с настъпването на нощта. - Бисмарк
Приятелството е пътека, по която трябва да се върви ежедневно. Иначе тя се покрива с бурени…
А. П. Чехов
Нямам мисли по себе си. Не обичам преструвките.
Днес съм само по смелост. И по блясък в очите.
Колко щастие има във куража да чувстваш
изтървани въздишки, стигащи до звездите…
И какво, че минутите бързат и се изнизват –
във редици, под строй, или тъй, безпричинно,
и със строго мастило неотклонно подписват
онзи лист, на живота ми, в който още ме има…
Безразборно пилях всеки пясък на времето,
който уж е изтичал от невидим часовник,
а накрая оказа се, че светът ми е вземал
всички мигове с лихва, но пък няма виновник…
Затова съм сега точно колкото толкова.
Нямам мисли по себе си. И съм аз. И обичам.
Днес съм цялата смелост. Разсъблякох и болките.
И останах по блясък. Но пък той казва всичко.
Мира Дойчинова
Двете най-ужасни изречения на света са:
- Трябва да поговорим и Надявам се да си останем приятели. Най-забавното е, че резултатът от тях е тъкмо обратният и те слагат край, както на разговора, така и на приятелството.
Фредерик Бегбеде
Свободата
Един младеж се обърнал към един майстор:
- Кажи ми какво е свобода?
- Коя свобода? - попитал го майсторът.
Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.
Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.
Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, където е слаба.
Младежът попитал:
- Това ли е всичко?
Майсторът:
- Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.
Берт Хелингер
