интересни фрази и мисли
В тази категория има 569 цитата, разпределени в 57 страници.
Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не може да мисли за нищо друго.
Джон Стайнбек
Знаеш ли каква грешка правим винаги? Струва ни се, че животът не може да се променя, че веднъж влезли в едни релси, трябва да се движим по тях до края. А пък съдбата има много по-богато въображение от нас. Тъкмо, когато човек си мисли, че е в безизходица,
когато е достигнал върха на отчаянието, изведнъж като вихър тя обръща всичко наопаки, понася го нанякъде и той се озовава в един нов живот.
Сузана Тамаро
Татко мисли, че децата трябва да научават нещата от живота колкото може по-скоро, и лошото, и доброто. Така ще са готови за него. Той казва, че животът е тигър, който хващаш за опашката, и ако не познаваш природата на звяра, той ще те погълне.
Стивън Кинг
Щях да седя в тази стая, да слушам Джими Хендрикс или Дорс на уредбата си и да мисля за самоубийство. Мисли, които по-скоро бяха плод на фантазията на младеж с развинтено въображение и със сърце, натежало от любовна мъка… или поне така си казвам сега, след толкова години, а всъщност кой знае? Стане ли въпрос за миналото, всичко написано е художествена измислица.
Стивън Кинг
Ако му предстои да направи някаква решителна крачка, мъжът си мисли: "Какво да кажа?", а жената - "Какво да облека?"
Мадлен дьо Пюизие
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Часът е…00:02, а в главата ми са две мисли: "Как ли е той и мисли ли за мен?"…
Често се питам:
- Онази постъпка с кой акъл я направи!
И сам си отговарям:
- С тоя, твоя, с който си на път да извършиш някоя нова глупост. Колкото и да се мисли умъдрен от живота, човек си остава дете в не малка степен.
Валери Петров
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.
Средният човек не анализира онова, което мисли: той мисли, мисли, мисли, а половината от това е реакция на вътрешностите. - Каролин Джанис Чери