Знание без мисли не съществува, обаче мисли без знание - колкото щеш! - Валентина Беднова

Добавен преди 12 години

Има ли човек право да се смята за автор на неканените си мисли? - Станислав Йежи Лец

Добавен преди 12 години

Никой

Притихвам в малкия си, топъл свят.
Отвъд прозорците е нощ. И птици,
които – като мен – не спят.
И може би говорят със звездите.
А аз съм просто отражение в стъклото.
С разрошени коси и меки длани.
Със блузка на цветя. И босонога.
И с дълги мисли. Като разстояния.
Които никой няма да измине.
И кой ли би преминал през вселени,
за да прошепне тихо името ми.
За да обича мене… точно мене…

Добавен преди 12 години

Момичето стоеше настрани.
Тя нямаше какво да му предложи.
Не беше със накъдрени коси.
Дори забрави малко грим да сложи.
Не носеше дълбоко деколте.
Не носеше полупрозрачна рокля.
Във шепите си стискаше сърце…
Засрами се. Почувства се виновна,
задето бе повярвала от раз
във приказки за малките дечица.
Че може да разпали в него страст
единствено с това, че го обича.
А ето - той дори не я видя,
прехласнал се по ложите с принцеси.
Принцесите… така им завидя,
задето тъй му бяха интересни.
Момичето порасна. Но и днес
единствено сърцето си предлага.
Но не на теб. Не чакай като пес -
коричка хляб. На принц не му приляга!

Добавен преди 12 години

Аз живея в мисли за теб и още вярвам в нас…

Добавен преди 11 години

Аз не зная дали те измислих
или в нощ, като тази дойде.
Ти изпълни копнеещи мисли
със живот и ме взе на ръце.

Аз не зная дали те целувах,
но усещах дъхът ти по мен.
Полудявах ли, или сънувах,
но се молех сънят да не спре.

Аз не помня чертите ти даже,
издълбани са в моето сърце.
Ти пулсираш във погледа влажен
и ухаеш на малко момче.

Аз не мога да спра да те мисля
и косата ми плаче за теб.
Сутринта идва с твоята мисъл,
с твоя поглед, и с твоите ръце.

Добавен преди 11 години

Когато един човек ти каже , че не иска да говори за нещо,той всъщност ти казва , че не спира да мисли за нищо друго!!!

Добавен преди 12 години

Мечти



I ...

Да тръгна,
да пристигна,
да остана
за дълго там,
където съм пристигал
и оставал -
мечтая, ала знам -
не ми e дадено.

Не ми е дадено.



II ...

Мечтая за къща. За къща -
това е човешкото жилище,
дом, в който човек се завръща,
остава със своите мисли.

Остава със своите чувства,
остава със свойте молитви...
Но винаги може да пусне
и други в "светая светих".





* * *

Залинявам без път.
Тъй тръстика немислеща
се поклаща от вятъра,
не мечтае за нищо.

Добавен преди 12 години

Човек става това, за което мисли.

Добавен преди 12 години

Тогава, когато човек осъзнае, че може, би неговият баща е бил прав, обикновено вече има син, който мисли, че баща му греши.

Добавен преди 12 години