крилати мисли книги
В тази категория има 581 цитата, разпределени в 59 страници.
Хубавите книги ти казват онова, което вече знаеш.
Джордж Оруел
Никога не ме е отблъсквала бедността на човека, а неговите бедни мисли и душа.
Омар Хаям
Всеки човек е създаден да обича и да бъде обичан и всеки един търси тези две неща. Когато ги намери или поне си мисли, че ги е намерил, чак тогава се чувства истински щастлив.Животът е едно постоянно търсене на щастието. Никога не се предавай, защото винаги след лошото по правило идва и доброто. Моят съвет е - следвай сърцето си и се надявай да имаш късмет и да си много щастлив като мен. Дори и да не се получи ти си длъжен пак да пробваш, защото животът е един и трябва да се бориш както се казва "със зъби и нокти" и да бъдеш упорит, и най-вече да вярваш в себе си. Вярвай и ще постигнеш всичко
РАЗОЧАРОВА МЕ
SMS*7*06*2008*19.10
Мислите ми тъжни.
Звезди разсипани по небосвода.
Опитвам се да ги събера.
Едни блестят, а други с ръбове са остри.
Подобия на истина в главата.
Създадени от хаоса на смесените чувства
и обида в ярки краски. Прокраднала се в мене.
За ценностите индивидуални в душата на човека.
Обвита съм в мисли, с усещане за неизбежност.
Питам се:
Защо избираш да обичаш
принципа безчувствен и интереса?
Не съществуват ценности морални облечени в непроменимост.
Не съществуват принципи за всички.
Ценно е това, което задоволява жизнените нужди.
Но твоите и моите нужди са различни.
Ти мислиш единствено за тебе.
И твоите ценности са твоите стремежи.
Във всичко да се търси смисъл е безумно.
Като се замисля, влечение си ти за мене.
А ценностите твои ме привличат, но оставам незадоволена.
Забравяш, че йерархия има в системата за ценност.
За бога, не отричай!
Налагаш модели на непогрешимост.
А чувствата изключваш с наслада от мазохизъм.
За пример ще кажа, че животните живеят като усещат.
А хората усещат и разбират.
Приложиш ли гол принцип
без да мислиш за човека – убиваш!
Нима ще ме оставиш да съжалявам,
че не ме разбираш?
Самата същност на нещата не ме разстройва,
а възгледите ти непроменими.
Убиваш в мен живота с поведението си,
на принципна непоклатимост.
Изглеждаш силен, а силата на всеки е
в индивидуалния подход в нещата.
За мен остава куража да си пазя в тъмнината,
по пътя си напред в живота.
Да вярвам, че очите ти ще се отворят.
Бих искала да те помоля безразсъдно:
Не убивай надеждата в мен, каквато и да е тя,
докато битието съществува.
Качил си се на бърз кораб.
Опънал си платната с товар от минал опит.
Не искаш с нов товар да плуваш.
Страхуваш се, че кораба ти ще потъне.
А не виждаш как старото те дърпа в дълбините.
ИЗХВЪРЛИ ГО!
Очакват те нови мисли, чувства, цели.
По пристаните в океана на живота.
Разреши си да ги опиташ!
Как иначе ще разбереш кога сгрешил си?
Кога постигнал си правотата?
Бих искала най-много да останеш верен на същността си.
Защото много те обичам.
Да не забравя да отбележа, че първо се живее.
А после – философства.
Не искам да те съдя, за това ще вървя напред, все по-далече.
Посоките на пътищата ни са две различни.
Но ще те помня,
като мъжа, не пожелал да ме обича.
Средностатистическата жена желае да има по-скоро красота, отколкото ум, защото средностатистическият мъж може да гледа по-добре, отколкото да мисли.
Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: “Ааааа..”, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита “Кой е онзи човек до бай Иван”… е тогава не издържах.
Оптимистът мисли, че живеем във възможно най-добрия свят, а песимистът знае това. - Робърт Опенхаймер
Средният човек не анализира онова, което мисли: той мисли, мисли, мисли, а половината от това е реакция на вътрешностите. - Каролин Джанис Чери
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят...
Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, започва да пораства... Мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение на всеки един човек.
Анди Андрюс