любими мисли 2008
В тази категория има 541 цитата, разпределени в 55 страници.
Често човек си мисли, че е далече от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.
Джовани Бокачо
Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.
Петър Дънов
Посрещай всеки в живота си с любов… без значение колко мисли да остане. Едни ще отлитат бързо, истинските ще останат за цял живот!
когато си тъжен,направи си подарък,слушай любимата си музика, разчисти лошите мисли и потанцувай.
Боже...! И в смърта аз намирам нещо прекрасно ...представям как се унасям в вечен сън и отлита моята душа в мир на непознато за мен до сега ...ефирното тяло ми е леко и аз съм свободна от земно и материално...И ще бъда завинаги с моите любими хора ...никога повече няма да ме раздели с тях.
Средностатистическата жена желае да има по-скоро красота, отколкото ум, защото средностатистическият мъж може да гледа по-добре, отколкото да мисли.
Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
Онова върху, което съсредоточиш мисълта си, започва да пораства... Мисли, изпълнени с благодарност, носят щастие и удовлетворение на всеки един човек.
Анди Андрюс
Време
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
Петя Дубарова
Не мисли за всички низости, а за красотата, която въпреки тях остава.