любими мисли и цитати
В тази категория има 541 цитата, разпределени в 55 страници.
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят. - Алберт Айнщайн
На всички хора им идват на ум глупави мисли, но умните хора не се издават.
Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав - иначе не бих разсъждавал по този начин, – а другите за криви; но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт. - Съмърсет Моъм
Няма нищо по-лесно от това в замяна на отсъстващите мисли да се създаде система. - Освалд Шпенглер
Аз съм обикновен човек, с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа… и за мен това винаги е било достатъчно…
Внимавай с думите си - превръщат се в мисли. Внимавай с мислите си - превръщат се в чувства. Внимавай с чувствата си - превръщат се в дела. Внимавай с делата си - превръщат се в навици. Внимавай с навиците си - превръщат се в ценности. Внимавай с ценностите си - превръщат се в характер. Внимавай с характера си - превръща се в Съдба!
ДЪЖДОВНО ВРЕМЕ
Когато сме смутени и съвсем сами,
когато ситен дъжд навън ръми, ръми –
с опряно на стъклото чело, раздвоен,
за тебе мисля аз. Ти мислиш ли за мен?
Разтварям книга, търся там забравен стих
от стар поет. И чувам твоя шепот тих.
Тогава ти, модерното момиче,
приемаш образа на Беатриче.
И този дъжд над нашия случаен град
ръми, ръми над целия глобален свят,
от ренесансова любов обединен.
За него мисля аз. Той мисли ли за мен?
Не бързай да помагаш на онзи, който не те е молил за това! Не тичай със съвет при онзи, който не ти го е искал! Цени себе си, своята дума, своите мисли!
Омар Хайям
Но нали възвишените натури понякога са дори по-склонни към цинични мисли, та било то само поради многостранността на развитието.
Достоевски
Нежните му мисли…
Той е толкова топъл. И умее да гушка.
И заради него си мечтая да е зима.
Да ме приюти до себе си и да разказва…
И аз да му вярвам. Макар и наивно.
После да прокара тихо пръстите си
по лявата ми вежда, носа и устните.
Да се усмихне със очи. Да ме целуне.
Да ме превърне в пламъче от чувственост.
Да ми каже, че съм толкова несъвършена,
че от несъвършенство съм прекрасна.
Да се стапям в дланите му от обичане.
А вън нощта светулково да гасне…