любими мисли и цитати
В тази категория има 541 цитата, разпределени в 55 страници.
Колкото и лошо да мисли един мъж за жените, всяка жена мисли за мъжете по-лошо. - Никола Себастиан Шамфор
Бих искал да имам силата да раздвижа от дъното на душата си тези хора, за да видят до каква степен зависи съдбата им от собствените им мисли, как силата на волята, като им помага да задържат целебната, даряваща живот мисъл, може да им помогне да се отърсят от всеки спъващ ги недъг – душевен или телесен, и да направи така, че животът им да бъде величествена проява на Божественото, което е същественото нещо у всички ни.
Орисън Сует Марден
Това, за което човек постоянно мисли, ще дойде. И това, което постоянно отрича, и то ще дойде…
Петър Дънов
Аз не зная дали те измислих
или в нощ, като тази дойде.
Ти изпълни копнеещи мисли
със живот и ме взе на ръце.
Аз не зная дали те целувах,
но усещах дъхът ти по мен.
Полудявах ли, или сънувах,
но се молех сънят да не спре.
Аз не помня чертите ти даже,
издълбани са в моето сърце.
Ти пулсираш във погледа влажен
и ухаеш на малко момче.
Аз не мога да спра да те мисля
и косата ми плаче за теб.
Сутринта идва с твоята мисъл,
с твоя поглед, и с твоите ръце.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е “Всички така правят”. – Толстой
Стана така изведнъж,
бликна във мене като есенен дъжд.
Случи се толкова внзапно,
и за мене е всичко необятно.
Стана сякаш за миг един,
защо аз тебе обичам, подъл кучи син?
Всичко си имам - любов и мечти,
защо са ми на мене твойте красиви, но плоски лъжи?
Не трябва да мисля за тебе, за нас,
а постоянно си в моите мисли, и полудявам по тебе от страст.
Имам това, за което другите могат само да мечтаят,
но как се чувствам единствено това не знаят.
Че трудно е двама да обичам,
и на двамата във вярност да се вричам.
А всъщност и себе си дори да лъжа и мамя,
и пред съвестта си да се срамя.
ИЗМИСЛЕН
SMS*04*07*22.10
Измамни моите представи прегърнати от лудостта.
Аз, тази, която те измисли, ти само в моите криви мисли.
Въпроси риторични, безкрайни и различни
задавам си ги отговарям – преглъщам, разсъждавам.
Поглед влажен замъглен, безумно в тебе устремен.
Ти, този, който аз обичам,
ИЗМИСЛЕН СИ ОТ МЕН.
Знам кривина на мисълта –
мечта, сляла се с дъждовната вода.
Нима моите действия, предизвикват твоето бездействие?
Успех ли е за теб това, или за мен, изгубена игра?
Твърденията са умни, разсъжденията – сложни,
а съмненията – безпощадни.
На кой нужно е това?
Кой има право да ме преценява?
Кое твърдение спасяват, кои унищожават?
Благосклонна е усмивката,
аз оставам си различната!
ЛЕК ОТРОВЕН
SMS*10*08*19.10
Навярно знаеш – за болния разум цяр няма.
Смутен и неуверен,
в главата ми покълва посев от лоши мисли.
Нужна е противоотрова.
Целебна капка и балсам лечебен.
Да отпусне стягащата болка,
да успокоя сърдечния си ритъм.
Да намеря в себе си покоя. О, боже!
Често губя се из лабиринта
на фантазии ужасни.
Съзнавайки, че си за мене лек отровен.
ПРИКАЗКА ЗА ПЕСЕНТА
И СПОМЕНА
SMS*18.12*4.50
Живяла на света чаровна песен.
Лутайки се по житейските пътеки,
влюбила се в спомена известен…
Флиртувала с него песента.
Молила го да я избере.
Чувства ще ти подаря.
Ще те заведа в приказна страна.
Ще те съживя.
Ще те извися.
Място в човешката душа
ще ти отредя.
С цветя от мисли и слова
рисувала го тя.
Обичала го песента
с душевна красота.
Тя остаря,
но жив споменът за нея
остава на света.
самота с теб
Седя сама със смотата,
Сама във тъмнината,
Сама със тишината
Сама и с мисли във главата!
Търсих в теб приятел верен,
Който да ме утеши,
Приятел който съвет да сподели
Приятел който любов да ми дари
И с уважение да гледа в моите очи.
С теб съм а сякаш съм сама,
Неусещам и допира на твоята ръка,
Погледът ти някъде блуждае,
А в мислите ти образът ми не сиае.
Незнам,защо е така,
Страх ме е да разбера,
Не искам да живея
В размисли и самота!