любовни мисли от книги
В тази категория има 604 цитата, разпределени в 61 страници.
Една от най-вредните и опасни мисли е: "Всички правят така." — Лев Толстой
Пиша ти, за да ме имаш и върху хартия. Ако искаш, можеш да ме сгънеш и да направиш от мен самолетче. Можеш да ме изпратиш надалеч или да се качиш до мен и да продължим заедно. Разбира се, надалеч. Близките разстояния са само за телата. Можеш да ме сгънеш и да ме пъхнеш в някоя дебела книга. И да знаеш, че винаги ще чакам там. Светлината, теб, следващата страница. Можеш и да пишеш върху мен. Обичай се, написа ми скоро. Обичам те, нарисува ми на улицата… Пиша ти, за да повярвам, че такова обичане ни се случва.
Пиша ти всеки ден, а това е рядко. Мисля за теб във всяка секунда, във всяко действие и докато мисля за нещо друго. Пиша ти не със сърцето си. Пиша ти самото сърце и всеки ден ти го пращам на части. Ден след ден сърцето изтича щастливо в думите и си търси мястото. Не точно при теб… то мисли, че при теб няма достатъчно място за него. Но пътува към теб, търси теб, само теб, където и да си, то тича по безкрайно дългия път на любовта ми. Когато е наблизо, не го изпускай. Хвани го, ако можеш. То е цялото любов, няма да те нарани.
Пиша ти, за да го пазя. Сгъвам го в страниците и това го пази от равно, обикновено и празно туптене. Пиша ти, за да браня вечността. За да дам още време на безвремието. Пиша ти, защото един ден няма да ни има, но тази любов ще остане в написаното. Някой друг ще я преживее като своя и ще я отнесе нататък. Някъде, където дори нашият свят няма да го има, тя ще намери ново сърце. И някой ден, когато всичко е съвсем тихо и ясно, новото й сърце може да открие в нея спомен за нас. За това как ти рисуваш със светлината и как аз ти пиша сърцето си.
А ти ще ми нарисуваш ли живота? Хвани го, докато е целият любов. Докато сърцето ми пътува всеки ден към теб. Докато сенките са красиви, а слънцата – много повече от едно. Нарисувай ми пътя, по който стигнахме толкова високо. Толкова високо, че около нас има повече ангели, феи и духове, отколкото можем да видим. Нарисувай ми живота, докато аз ти пиша всеки ден безкрая.
Нарисувай ми дневник на безкрая. Нарисувай ни, ако можеш.
- Всички те зяпат в тази рокля - каза той. Вдигнах очи, очаквайки да го видя напрегнат, но той се усмихваше.
- Май е готино… да бъда с момиче, което всички желаят.
Аз завъртях очи.
- Те не ме желаят. Любопитни са защо ти ме желаеш. Пък и жалко за всеки, който си мисли, че има някакъв шанс. Аз съм безнадеждно влюбена в теб…
Джейми Макгуайър
В този свят всеки търси щастие и съществува само един верен начин да го намериш. Това е контролът над своите мисли. Щастието не зависи от външни условия.
Дейл Карнеги
След дълга самота, уединение и мъка, те срещнах сякаш ненадейно!Случайно и внезапно!Преди ти бе за мен познат, приятел, странен веселяк, но в миг почувствах те необичайно близък;разбрах че мога пак да съм щастлива, че имам шанс дори и да се влюбя...Мечтаех ли?Тогава нямах време нито да говоря, нито пък да мисля...и дни наред гадаех смисъла на всеки жест, усмивка или дума.Мечтаех всичко между нас да бъде истински красиво. Ти беше мил и нежен!Спечели мен, спечели и доверието ми, което вярвай значи много!Обърна нещо в мен и ме обърка безвъзвратно, защото имах нужда да те виждам всеки ден, да те чувствам всеки ден!Уплашена от теб и себе си покривах признаците на привързаност и свян...обмислях шансовете да си искрен, защото за мен все пак си МЪЖ. За кратко те допуснах прекалено близо до сърцето си; заспивах и се будех с теб. Събуждайки се нощем, усещах нежно че ме галиш, усмихвах се и чувствайки се сигурна заспивах!Макар прибързано да е било, веднъж дори прошепнах ти и аз "обичам те"...не бе, защото даряваше ме всеки ден със тези думи или защото исках да те лъжа...Почувствах го и без да имам време да помисля, реших да бъда невъздържана поне веднъж. Поисках да загърбя миналото си и да получа шанс за искрена любов и аз! И ден след ден по-близък те усещах, дори започна да ми липсваш. Опитвах се напълно да сваля преградите, които някога сама строих; отричах че изпитван страх, изчаквах...но избягах!Но ти ме и отново бях обичана, щастлива! И все пак, усещах липсата от нещо...но какво?Имах топлота, внимание и нежност; приятелска и мъжка нежност.Защо ли?...Странно!Та как ли връзка да градим, щом само бегло се познаваме?От страх да не сгреши пестили бяхме много! Неписан ли закон за нас бе "без въпроси"...или пък просто болна тема?И след това "откритие" злощастно, реших че има смисъл да помисля какво ми липсва и какво изпитвам аз! Егоистично беше да избягам пак и затова изправих се пред теб, за да говоря, да разкажа нещо от живота си или да споделя какво усещам! Но ти отново се засмя, като че ли те беше страх дори да слушаш...Защо да си говорим с думи, когато можем със сърца?Но как да мисля аз за друго, освен за наближаващата ни раздяла...къде да скрия аз нестихващата болка от това, че липсваше ми нещо и то ми пречеша да се отдам изцяло на мига? Уви, преградите не мога да сваля, не мога да избягам аз от миналото си, в което болката удавила бе всеки жалък шанс за ново, искрено начало! И осъзнах, че твърде много мъка, все още се таи в сърцето ми и тя не позволява да се влюбя пак! Като че ли и невъзможното, което бих могла да имам е абсурдно малко...
Разбирам те, стараеш се да бъдеш мил, обмисляш всяка своя дума, говориш малко; сдържан си, за да не ме притискаш, опитваш да избегнеш всеки прилив мой на ярост и на гняв!
Такава съм, уви! Отдавна безуспешно се опитвам да изплувам от водите на тъга и болка, които в миналото бавно, но успешно ме покриха и заличиха всеки малък шанс да бъда пак щастлива някога...със някой!
Безчувствена сега съм, към всичко що ме прави по-обвързана или ограничава свободата ми! Безмилостна- към себе си дори! Да плача даже вече на опитвам, защото и това не мога! Съжалявам!!! И все пак, не мисли, че знаеш колко съжалявам, защото те обичам и винаги ще е така...И все пак, вярвам, че някога ща ми простиш! Не искам да съм толкова решително жестока с теб...а с мен! Повярвай!!! Желая да те имам за приятел, защото се надявам безкрайната ти доброта да зарази и мен! Дълбоко в себе си ще продължавам да мечтая, че някой ден ще потреперя, завладяна пак от щастието да се влюбя!
А за теб съм повече от убедена, защото няма друг човек на този свят по-искрен, всеотдаен, мил, добър и нежен...Бъди щастлив!Обичам те!
"...дните й се струваха прекалено дълги, защото прекарваше само десет минути с любовта на живота си и хиляди часове в мисли за него..."
Паулу Коелю
"Човешкото съзнание е като раницата на пътешественика – то може да побере определено количество мисли и грижи. Помислете си какво взимате в раницата за дългия път през времето. Вещи или чувства."
Може да не си първият мъж в живота ѝ, нито последният, нито единственият. Тя е обичала и преди, може би ще обича отново…Но ако тя те обича сега, какво друго има значение?
Тя не е перфектна, ти също не си, и е възможно двамата никога да не сте перфектна двойка. Но ако тя може да те разсмее, да те накара да премисляш и признава, че е човешко да се греши, дръж я и ѝ дай всичко, което можеш. Тя може да не мисли за теб във всяка секунда от деня, но ти е дала част от себе си, за която знае, че може да разбита – сърцето си. Така че не я наранявай, не я променяй, не я анализирай и не очаквай от нея повече, отколкото може да ти даде.
Усмихвай се, когато те прави щастлив, когато те ядосва – кажи ѝ, а когато я няма…ще ти липсва.
Боб Марли
Промяната винаги е трудна, Люк, но може да е интересна! Мисли си за това, като за приключение.
Джон Гришам
Още в детството ни учат да вярваме в чудеса. Родителите ни разказваха добри приказки, четем книги и гледаме филми с хубав край и като пораснем продължаваме да вярваме, че в труден момент чудото ще се случи с нас. Но на чудото не може да се заповядва. Понякога става неочаквано. Понякога чудото става тогава, когато си мислиш, че приказката ти е към края си. Важното е да разбираш, че ако чудото не е станало, значи ти самият не си го искал много. И тогава трябва да напишеш приказката самият ти.