любовни мисли от книги
В тази категория има 604 цитата, разпределени в 61 страници.
ДА БЕШЕ ДО МЕН…
Да беше до мен… Бих написал поема,
сонет бих написал с любовни искри.
Да беше до мен… В ръце да те взема,
целувайки морни зелени очи.
Да беше до мен… Ще запеят щурците,
ще ни гали прохладната нощна тъма.
Да беше до мен… Ще засветят звездите,
топлейки нашата тъжна съдба.
Да беше до мен… Тази зима студена
би се превърнала в пролетен ден.
Да беше до мен… Но те няма и стена,
очаквайки утрото пак уморен.
НАЙДЕН НАЙДЕНОВ
И най-вече винаги мисли за едно:
Бог е създал жената след мъжа, защото е искал да поправи грешките, които е допуснал при първия си опит.
Патриша Гарсо
Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.
Джоан Колинс
Много от нас са се влюбвали за няколко секунди – в жест; докато танцуват с някого; докато се молят с някого; докато го държат за ръка; докато се разминават с някого — напълно непознат, или докато се смеят с някого. Много любовни истории започват така. Някои от тях продължават вечно, а други просто спират. Но дали отминават? Или продължават в някакво друго пространство; в някакъв друг свят, където сме останали влюбени в онзи, който вече не е до нас?
Радослав Гизгинджиев
Спомен
Тежки думи, кънтящи в празната стая,
леден полъх от твоето Сбогом! боли,
всяка клетва и ласка стопи се в без края,
на облечени в цветни окраски лъжи!
Неизречена прошка за думи греховни,
разпокъсани мисли в мрака стоят,
аромата останал, за теб щом ми спомни,
ще пришпорва сърцето във лудешки бяг.
И изпращам последното свое Обичам!,
нека то те усмихва, когато тъжиш,
любовта във сълзи по лицето се стича,
и превръща те в спомен красив!
Да ти кажа нещо, кукло, само не казвай на никого. Вече няма нужда да чакаш да се слеят стрелките на часовника. Познавам един нещастник, който мисли за теб, накъдето и да сочат тези стрелки…
Джордже Балашевич
Когато човек мисли, той се съмнява, когато действа, е уверен.
През деня - мисли, през нощта - сънувай. Китайска поговорка
“ЛЮБОВТА”
Любов…Какво е това?Защо всеки човек се стреми към нея?Какво е да обичаш?Толкова ли е хубаво това чувство или състояние?
Любовта е най-истинското и красиво нещо в живота!От нея се ражда най-чистото и свято нещо-детето!Любовта ни кара да полетим,да даваме без да търсим отплата,да мислим за другия,все едно сме едно цяло.
Разбираш,че обичаш,когато осъзнаеш,че нищо от онова,което се случва между теб и другия,не е незначително;че всичко,което изричаш може да е причина да накараш другия да се усмихне или разплаче.Осъзнаваш,че изпитваш любов към,човека всяка сутрин,когато се събудиш,изпълнен с благодарност,че има още един ден заедно и се обичате.Всеки ден,всяка минута,всяка секунда си благодарен,че обичаш;че този човек е до теб.
Той споделя и дните,и нощите ти,леглото и бремето ти.Човекът,който те обича,съзира в теб твоите мисли,желания,които никой друг не ги вижда.Той ще докосва тялото ти на места,които нокой друг не докосва.Човека,който те обича,те закриля и предпазва от лошите неща.Той ти предлага чудеса двеки ден,притежава способността да ти доставя удоволствие с усмивката си,с гласа си,с уханието си,с начина,по който се движи.Притежава способността да прогони самотата ти,да превърне обикновенното във величествено.
Това е истинската любов.Това е океана от любов,за който всеки си мечтае.
Но любовта не е само радост,тя е и болка.Понякога се влюбваш в неподходящия човек,а той не отвръща на любовта ти.Тогава боли много.Объркваш се……мислиш,че грешката е в теб.
Случва се,когато има човека до теб и мислиш,че го обичаш,да се появи друг,който ти дава това,което не получаваш.Идват съмненията.Все едно си между два острова и това те измъчва,и неможеш да прецениш на къде да заплуваш-към този който си мислиш,че познаваш,но не ти дава удоволетворение,или към този,който е непознат,но те превлича.Решаваш,че познатото е по-добре за теб и започваш да плуваш към него.Когато стигнеш разбираш,че си сгрешила,но нямаш сили да се върнеш.Тогава ще се удавиш в собствените ти съмнения и съжаления,понякога с последната глътка въздух,усещаш сила,започваш да плуваш към онова място красиво,бленуваното.Когато стигнеш си изпълнена с щастие и радост.Любовта не е течение,трябва да се бориш за нея.Любовта поражда и завист и омраза,но не е хората,които я изпитват,а в другите,които не са способни да я изпитат.Ако се справиш със злобата и зависта,всичко друго зависи от ТЕБ!!!!
Отглеждай в съзнанието си прекрасни мисли. Никога не би достигнал толкова високо, колкото ако мислиш.