мъдри мисли и фрази на известни личности
В тази категория има 602 цитата, разпределени в 61 страници.
Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд.
Салвадор Дали
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да ги запомниш.
КЪЩАТА НА ЛЮБОВТА
(С ФИНЕС ЗА...)
SMS*22*07*23.30
Разказва за това странната жена.
Почукай, устни положи.
Вратата отвори, стрела ще прелети.
Покана – приеми я, влез, изучи я.
Тайна крие къщата на любовта.
Разни изненади.
В дъното на коридора, зад последната врата.
Съкровената мечта.
Жива мида се разтваря, бисер притежава.
Усещаш влажността, дърпа те вълна,
изхвърля на брега, притиска, избутва,
но пак те всмуква.
Стигаш втората врата, там е бисерна вода.
Госта ще задържа, ще го черпя.
Ще му давам, удоволствия доставям.
Удобно в мекота, да почувства топлина.
Мястото на бисера се сменя.
Усещането се променя.
Мидата е уникална, ценна и красива.
Неповторима.
За награда госта ще я притежава,
ако надвие страха –
отвори последната врата.
ЩЕ СИ МИСЛИ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ.
ЩЕ СИ СПОМНЯ С ВЪЗХИЩЕНИЕ.
ЖЕНАТА – ИЗКУШЕНИЕ.
"Чистотата на живота ти зависи от чистотата на мислите ти. Каквото мислиш – това говориш. Каквото говориш – това и правиш. Каквото правиш – това и получаваш. Твоя живот вибрира на честотата на чистите ти мисли и думи..
Силата е в теб..."
Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение. - Иван Тургенев
Животът е много кратък, затова ако искаш да направиш нещо, но се страхуваш от провал, помни това: Печели само този, който е имал смелостта да рискува. Страхливецът моментално губи. Така че вместо да потъваш с мисли и колебания – действай – поне ще знаеш, че си опитал!
Кроткият и смиреният не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуска лоши мисли.
Днес за нищо няма да си мисля.
Ще си свърша дейностите като примерен робот,
от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата.
На роза се порадвах със усмивка.
Понечих да погаля ароматния й цвят и… убоде ме…
не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах…Днес ми е бодливо…
Защо боде ми? Защото пак с въпроси се оплитам?
