мъдри мисли продължението
В тази категория има 558 цитата, разпределени в 56 страници.
Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да ги запомниш.
Живеем в свят, където един глупак създава много глупци , а един мъдрец - твърде малко мъдри. Г. Лихтенберг
Прекалено много изстрадах, прекалено много сълзи пролях, душата си в окови оковах, а сърцето си на безразличие осъдих. Станах безсърдечна куч*а и нищо не може да ме нарани, само сълза предателка по бузата ми се търкаля и разкрива мойта душевна самота; но не плача за теб - не мисли, че ще ти окажа тази чест, плача за безвъзвратно изгубеното си АЗ, за онова момиче, което бях - лъчезарна, щастлива и дори малко дива. Сега съм просто развалина насред света; забравила съм каква съм била... Пулсът ми вече не се ускорява, кръвта ми не кипи, не усещам пеперуди в стомаха си, единственото, което чувствам са раните, които болят...
Колкото повече време човек прекарва с добри мисли, толкова по-добър ще е светът му и света като цяло.
"Винаги се чувствам щастлив.
Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.
Живей за себе си и запомни – преди да говориш – слушай, преди да пишеш – мисли, преди да нараниш – чувствай, преди да мразиш – обичай, преди да се предадеш – опитай...!"
Уилям Шекспир
Да вярваш е нещо далеч по-добро от приемането на доверие. Приемането на доверие е, когато някой друг мисли вместо теб. - Бъкминстър Фулър
Денят е чаша, в която събираме мисли чувства и дела. И ако вечерта искате да отпиете сладост, в чашата слагайте щедро любов.
Материализмът, това е въшката. Тази въшка ще изяде всички сокове на живота в човека. Когато въшката влезе в човека, тя се размножава, размножава, докато човек изгуби от себе си всяко благородно чувство. Ако ние изгубим всичко онова възвишено и благородно в нас, ако изгубим най-възвишените си идеи, чувства и мисли, ако изгубим Божественото от себе си, питам: за какво живеем ние в този свят?
Петър Дънов
Днес за нищо няма да си мисля.
Ще си свърша дейностите като примерен робот,
от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата.
На роза се порадвах със усмивка.
Понечих да погаля ароматния й цвят и… убоде ме…
не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах…Днес ми е бодливо…
Защо боде ми? Защото пак с въпроси се оплитам?
Това, за което човек постоянно мисли, ще дойде, и това, което постоянно отрича, и то ще дойде.