мъдрости и мисли цена
В тази категория има 594 цитата, разпределени в 60 страници.
Само борейки се с условията на проблема, търсейки и намирайки собствено решение, ученикът мисли. - Джон Дюи
Търпимостта е много трудна добродетел – за някои по-трудна и от героизма... Нашият пръв порив, а дори и следващият, е ненавист към всеки, който не мисли като нас. - Жорж Льометр
А възрастните винаги бяха в състояние на обърканост, защото всяко действие при тях се замъгляваше от мисли за последствията, от съмнения и колебания, от чувства като любов и отговорност. Всеки възможен избор бе съпроводен с известни пречки и понякога той не разбираше защо пречките са пречки. Трудно беше.
Стивън Кинг
През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много. Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък.
А Новата година – тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве…
Всяка малко по-жива мисъл изглежда дързост, толкова са свикнали тук с изтърканите думи. Горко му, който блесне с нови мисли в разговора!
Фоблас
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
Винаги едно приятелство може да се превърне в любов… но след една истинска любов - не остава нищо… И всичко това започва от някои мил жест… или просто от неговата усмивка… накрая ти се мъчиш да го забравиш, но не можеш, защото той е човека, който винаги ще обичаш… Може би е грешка, но аз изпитвах… нещо непознато до този момент… толкова непознато, че не ми останаха сили да съжалявам за това, което съм сторила… Но човек не може да мисли винаги за всичко, защото има и чувства… Много хора ще влизат и излизат от живота ми, но само истинските ще оставят следа в сърцето ми!
Стана така изведнъж,
бликна във мене като есенен дъжд.
Случи се толкова внзапно,
и за мене е всичко необятно.
Стана сякаш за миг един,
защо аз тебе обичам, подъл кучи син?
Всичко си имам - любов и мечти,
защо са ми на мене твойте красиви, но плоски лъжи?
Не трябва да мисля за тебе, за нас,
а постоянно си в моите мисли, и полудявам по тебе от страст.
Имам това, за което другите могат само да мечтаят,
но как се чувствам единствено това не знаят.
Че трудно е двама да обичам,
и на двамата във вярност да се вричам.
А всъщност и себе си дори да лъжа и мамя,
и пред съвестта си да се срамя.
