мъдрости за приятелството
В тази категория има 194 цитата, разпределени в 20 страници.
Мъдреците казват, че три източника имат влеченията на човека: душата, разума и тялото. Влечението на душата поражда приятелството. Влечението на ума поражда уважението. Влечението на тялото поражда желанието. Съединяването на трите влечения ражда любовта.
Приятелството е маска,която те прикрива докато използваш някой,който не подозира нищо.
А какво ще кажете за приятелството след 24-25 години, когато училището е далеч зад нас, университетът също... Аз съм безкрайно разочарована от хората, които съм познавала като добри приятели, с които съм ходила да се забавлявам, с които съм споделяла... Оказва се, че всички в момента са ангажирани с работа, семейство, планове за кариера или са пред женитба. Всички са толкова заети, че съвсем не си спомнят за купоните и това вече сякаш не ги интересува. Момчетата са заети с работа или с приятелките си, момичетата ходят след любимите си и си правят планове за семейство и деца... Нима е нормално на 24 години да се превърнеш в скучен семеен човек. Имам чувството, че съм заобградена от баби и дядовци... Всеки, който ми звънне за нещо, е за работа или услуга... Спомена ли за кафе, излизане, или недай си боже за дискотека, започват да мислят кога имат свободно време, и в крайна сметка се оказва, че са безкрайно заети в следващите 2 седмици. Повечето от познатите ми (не мога да ги нарека приятели) излизат с колеги или с приятелите на своите половинки. Означава ли това, че никога не са ме уважавали и никога не са ме смятали за близка...
Защо се разпределяме на групи? Заради приятелството на другите или от страх че ще останем сами !
Приятелството е като чая - трябва да бъде силно и не много сладко. - Бърнард Шоу
Приятелството може да завърши с любов, любовта с приятелство - никога.- Чарлз Кейлъб Колтън
Приятелството трудно се намира, до него водят хиляди сълзи, защото всичко истинско, красиво изстрадва се, преди да се роди.
Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи..."
